Понякога, големите фамилии със своята история най-точно и вярно отразяват големите събития, и тяхното отражение в човешкото битие. Може би е време безпристрастно и максимално, обективно да подходим дори, и към най-противоречивите личности в българската история.

Българският писател, художник и академик Николай Райнов /1889-1954/ е син на видния деец на националното освобождение Иван Райнов. Участва в Балканската и Първата световна война. Първата му книга „Богомилски легенди“/1912/ е наречена „събитие“ от големия писател Антон Страшимиров. Превежда „Тъй рече Заратурстра“ на Фридрих Ницше.1922-27 е библиотекар в Народна библиотека-Пловдив и е командирован за 2 години в Париж. Създава българската асоциация „Рьорих“/1930/ и е отлъчен от Българската православна църква за романа си „Между пустинята и живота“ за Исус Христос. Става член на БКП /1944/ въпреки, че по думите му е искал да стане монах. Нарича голямата Фани Попова-Мутафова- „бездарна писателка“ като свидетел по времето на народния съд. Избран е за академик на БАН /1945/ при новата комунистическа власт.

Пред Народния съд признава, че „позорна“ статия срещу виден български интелектуалец набеден за „буржоазен агент“ е написана не от него, а от сина му Богомил Райнов/1919-2007/. Богомил става член на БКП и главен редактор на вестник „Стършел“/1953-60/.Громи от социалистически позиции много български интелектуалци. Поетесата Невена Стефанова го нарича- „талантлив угодник“. Признат за един от най-големите български писатели на 20 век Издига се до член на ЦК на БКП/1974/. Дистанцира се по идейни съображения от баща си Николай Райнов. Заедно със Светлин Русев прави подбор и закупува някои от най-забележителните произведения на Националната художествена галерия за чуждестранно изкуство.

Не поддържа връзки с брат си Боян Райнов /1921-2005/ голям български скулптор и художник обявен за „невъзвръщенец“ от народната власт в България. Живее във Франция. Прочува се с илюстрации към книгата на великия поет Пол Елюар –„Красавиците и зверовете“ с предговор на прочутия Жан Кокто.1951 година, жена му и дъщеря му се връщат в България, но през 1954 година властта не им позволява да се върнат във Франция-чак до 1978 година. По случай 60 годишния му юбилей през 1982 година. във Франция е издадена пощенска марка с произведението му „Семейството“. Скулптурите му „Приятелството между хората“ и „Градът“ са поставени на площади в предградия на Париж. Не прави изложба в България.

Това е част от историята на България през 20 век.

Георги Караджов