Когато става въпрос за авиация, веднага се сещаме, че първият планер е изобретение на германския учен Ото Лилиентал, а първите самолети са дело на американските братя-механици Райт. Като всичко това се случва в началото на 20 в.
Историческите документи обаче сочат, че е имало летателни апарати още преди 15 000 години. Дали това е истина или не, няма как да знаем, но в старинни книги, писани от много древни народи, се споменава за летящи канута на Тихия Океан, както и за летящи обекти в земите, които днес населяват индийците.
Тази статия е именно за последните летателни обекти, които са известни като вимани.
Виманите са споменавани в много строфи от санскритските творби Махабхарата, Виманика Шастра (древна индийска творба, която някои историци дори не считат толкова за религиозна, колкото ѝ придават значението на ръководство по авиация) и Рамаяна, в които те са описани като съвсем модерни летателни обекти със „споени връзки“, от които от железни контейнери е излизал огън, а самият звук, който те издавали, наподобявал ръмженето на лъв.
Всичко това само по себе си наподобява днешните самолети, което определено е доста странно и подтиква човек към сериозен размисъл дали древните хора наистина са се докосвали по някакъв начин с авиацията.
Виманите на външен вид са приличали по-скоро на това, което днес наричаме НЛО, отколкото на самолети, защото са описвани като летящи чинии или летящи цилиндри. Техни изображения можете да видите с очите си в пещерите около индийския храм Елолор.
Връщайки се към санскритските писмени документи, е интересно да се отбележи, че е имало 3 вида вимани. Едните са можели да се придвижват само на къси разстояния, вторите са били способни да пропътуват от държава до държава, а третите- от планета до планета.
Т.е. някои от тях са изпълнявали функциите на ракети. Още по-интересно е, че всички тези древни летателни апарати са били изградени от неразрушими материали и са били снабдени с мощни оръжия.
Използвани са от боговете и според древните текстове именно с тях е бил разрушен древния град Мохенджо-Даро, намиращ се в днешен Пакистан, който се счита, че е дело на първата човешка цивилизация.
