„Аз съм началото, средата, а също и края на всички същества… И няма нищо движещо се или неподвижно, което би могло да съществува извън Мен… Всичко, което е славно, добро, прекрасно и могъщо, е само нищожна част от Моето великолепие. Създавайки от частица от Себе си цялата Вселена, Аз оставам.“

Бхагавад – Гита 

„Нито един човек не живее сам, тъй като всяка жива твар е свързана с друга жива твар. Благословени ще са чистите сърца, понеже те ще обичат и няма да изискват любов към себе си. Те няма да направят на другите това, което не искат да бъде причинен на самите тях.“

Евангелие на Иисуса Христа от епохата на Водолея, 8:2-4 

Човешкото тяло е отражение на Вселената или малък Космос, а Духът, заселен в нас, е образ и подобие на Единния Бог- нашия Творец. Нашето тяло е превърнато в малък Космос от неуморната и непрестанната работа на Творческите и стихийни Сили на Природата, но да пристъпим към Тайната на разкриването на собствения си Дух и да възстановим своето подобие с Бога, можем само с цената на собствените си усилия.

Човекът е създаден да се превърне, подобно на Бог, в Творец, за да може сам да участвува в създаването на Вселени и Светове, които да засели. Ако той като изсъхнало семе от дърво не може да прорасне и да даде очакваните от него плодове, той трябва да изчезне и да стане тор за другите по-жизнеспособни семена.

Такава е алтернативата на човешката Еволюция. Множество човешки семена – Монади са дали вече плодове и сега се трудят в най-отдалечените краища на нашата Вселена, но още по-голямо количество е било превърнато в НИЩО и разсеяно под формата на Енергии в просторите на Космоса.Хората са „зърна“, „семена“ в най реалния смисъл на тези думи. Животът, който всеки от нас живее, сам по себе си е лишен от цел; именно заради това в него има толкова много безсмислени и необясними неща.

Нашият земен живот е твърде кратък и илюзорен, за да можем нещо да изискваме или създаваме от него.Целият смисъл на това, което става с нас в този ефемерен и нереален Живот, се състои в подготовката за друг, нов, бъдещ Живот след Смъртта, която от своя страна представлява Раждане в друг План на Божественото Битие.

Новото Раждане не става автоматично и не е задължително за всички, особено за онези от нас, които могат да бъдат причислени към хората само по външния си физически вид.

Смъртта сама по себе си не е нещо като пътен лист за нов, по-хубав Живот, тя съдържа само възможност за такова Раждане, което за милиарди умрели хора така и никога не е настъпвало.

До сътворяването на световете всичко е било едно; имало е само Дух, Вселенско Дихание. И дишал Духът и това, което не е било проявено, се превръщало в Огън и Мисъл на небесата, в Бог-Отец, в Бог-Майка. И когато Огънят и Мисълта на небесата дишали в едно, се появил техният единствен Син. Този Син е Любовта, хората го наричат Христос. Мисълта на небесата хората наричат Светия Дух. 

„И когато въздъхнал Триединният Бог, Седем Духа се явили пред престола. Това били Елохими, създаващи Духовете на Вселената. И те казали: Хайде да създадем човека; и по Техен образ бил сътворен човекът.“

Евангелие на Исуса Христа, 9:15-20 

Новото Раждане е задължително следствие на проявената Воля за Раждане, на желанието ДА БЪДЕ и на духовните усилия на самото „зърно“ да стане „плод“, т. е. Човек. За да се роди Човекът-Христос, материалното „семе“ трябва да умре, а Енергиите, от които се състои, трябва да се трансформират, да се преобразуват в съвсем друг вид Енергии от по-висш порядък, съставляващи Божественото Съзнание, или иначе казано Образът Божий в човека.

Съзнанието е същият всепроникващ себедостатъчен аспект наБожественото Битие, както този, който сме свикнали да наричаме „Енергия“. Както е невъзможно съществуването на нещо без една или друга форма на движение, така и не може да има съществувание лишено от някоя от формите на Съзнанието, което в обикновения човек се проявява практически в най-малката си зародишна форма. Със своята прекомерна гордост и невежество ние незаслужено и преждевременно сме се издигнали на ефемерния пиедестал на „царе на природата“.

Няма такова нещо като „мъртва“ материя и това, че нашата несъвършена психика е неспособна да открие признаци на елементарно Съзнание в камъните, водата или растенията, не означава, че те не го притежават. Дълбоката Медитация върху всеки предмет, смятан за „мъртъв“, ни позволява да влезем в съвсем логичен, а понякога и достатъчно разумен контакт с него, който ни дава възможност да получим от време на време достатъчно уникална информация. 

„ Както на Небето, така и на Земята“. Основата на Битието прониква във всичко съществуващо. Именно тази основа трябва да помага на човечеството да разбере Йерархията на Безпределността. Кой би се съмнявал, че във всеки земен предмет е изразена нечия воля. Без тази воля не може да се създаде нито един земен предмет и не може да се приведе в движение както на Земята, така и във Висшия Свят.

Може да се разбере, че както планетата като една земна крепост, така и целите системи от небесни тела също се нуждаят от импулса на волята.Тази воля може да бъде добре разбрана от разширеното съзнание. Дори средната човешка воля може да бъде един примерен микрокосмос.

Ако приемем човешката воля за единица високо напрежение, то можем да изчислим силата на импулса на планетарната воля. Даже можем да се впуснем в безкраен брой нули, за да представим импулса на волята на цялата система.Такава задача ще бъде въведение към величието на Неописуемото.

http://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094

тагове душа космос