Човешката мисъл е резултат на един от най-мистериозните процеси в човешкото съзнание. Често го наричаме мисловен. Независимо от сериозния напредък в науките за живота и в генетиката, разшифроването му все още не е постигнато. Разнообразният интелектуален подход към създаването на някои от най- великите постижения на човешкото въображение и интелект, може да хвърли светлина върху тази енигма на човешкото съзнание…

Определят архитектурата като „вкаменена мисъл“. Едва ли има по убедително доказателство за тази теза от творенията, на великия френски архитект Франсуа

Мансарди /Froncois Mansart/1598-1666/.Определен е за „най-големия френски архитект на 17 век“. Творбите му блестят с финес, изтънченост и елегантност. Точно, той е първомайсторът на класицизма в архитектурата- стил, който измества барока, като водещо до тогава направление в изкуството. Създава тъй наречения- „мансарден покрив“, който дава допълнително обитаемо пространство под покривната конструкция, наречено мансарда.

Но може би най-завършеното творение, в което той „участва“ е неговият племенник- Жюл Ардуен Мансар /Jules Hardouin Mansart/1646-1708/. В историята на архитектурата остава, като архитекта на краля-слънце Луи XIV. Проектира и осъществява два от най-бляскавите площада на Париж- Площад на победите /1684-1690/ и Площад Вандом /1690/. Създава Големия Трианон  на двореца във Версайл. С него класицизма в архитектурата достига своя връх с правилните пропорции, елегантни орнаменти и включване на архитектурни елементи от целия познат тогава свят. Сформира първият архитектурен екип в съвременен смисъл, в който се обединяват усилията на архитекти, интериорни дизайнери и дизайнери на предмети. В него присъстват великия Шарл Ле Брюн и Робер де Кот, който го наследява на поста кралски архитект на Луи XIV.По примера на Версайл се създават най- красивите дворци на 18 и 19 век.

Когато идеята за учените-енциклопедисти от 16 и 17 век е почти забравена през 19 век блясва сър  /John Herschel/1792-1871/.Синът на великия астроном сър Уйлям Хершел излиза от сянката на баща си. Въвежда Юлианския календар в астрономията. Дава името на 7- те спътника на Сатурн и 4- те спътника на Уран. Има фундаментален принос в създаването на фотографията. Въвежда чертежът-процес на контактен печат върху светлочувствителни листове, който позволява производството на неограничен брой копия. Математически обосновава и развива астрономическите постижения на баща си.В неговата „Предварителна беседа“/1831/ утвърждава индуктивния подход към научния експеримент и създаването на научни теории. Това произведение е вдъхновението на Чарлз Роберт Дарвин за създаването на епохалния му труд – „Произход на видовете“ и  на еволюционната теория.

Ето три от най-ползотворните „мисловни процеси“ в интелектуалната история на човечеството. Които би трябвало да се изучават от науките за съзнанието.

  Георги Караджов