Универсализмът сякаш не е на мода днес. Широко прието е разбирането, че тясната специализация осигурява най-добри условия за успех, в днешния силно материален свят. Твърдението се приема почти, като аксиома, но дали почива на реалността в миналото и наши дни…

Във физиката Erwin Schrodinger /Ервин Шрьодингер/1887-1961/ е познат, като велик австрийски физик- един от създателите на съвременното физическо мислене. Но личността му надхвърля това определение. Има забележителен научен и концептуален принос в психологията на възприемането на цветовете от живите същества. В тази област продължава забележителната традиция на великите Исак Нютон, Джеймс Максуел и Херман фон Хелмхолц. Дълбок познавач на източната философия тълкува древните индийски книги- Упанишадите по уникален начин. За него, в тях многообразието на човешки съзнания се приема за  илюзорно, защото в действителност съществува само едно единствено съзнание. Книгата му „Какво е животът“ прави революция в науките за живота, особено в генетиката. Откривателите на структурата на ДНК признават, че са били вдъхновени за своите открития точно от Ервин Шрьодингер…

Един от най-прочутите физици и химици на 19 век е французинът Jean Baptiste Biot /Жан Батист Био/1774-1862/. Но колко от нас знаят, че той е първият учен в историята доказал съществуването на метеоритите. Единственият му син Едуар Био е известен инженер и синолог /изследовател на Китай/. Превежда от китайски на френски един от най-важните трактати по древна китайска история- „Ритуалите на Джоу“- Джоу е едно от древните китайски царства. За съжаление умира твърде млад, преди баща си. Затова бащата Жан Батист продължава превода на втория том на ръкописа. Консултира се дори с големия френски синолог Станислас Жулиен. Справя се блестящо. Преводът на баща и син Био остава единствения на този китайски трактат на западен език до днес. Избират Био за член на Френската академия на науките /1856/- един от 40- те безсмъртни.

Johann von Goethe /Йохан фон Гьоте/1749-1832/- гордостта на Германия не се нуждае от представяне. Пред приятеля си Йохан Екерман  Гьоте споделя „Що се отнася до творчеството ми на поет…Не се гордея с него. Но това, че в днешния век съм единствения човек разбрал същността на трудната наука за цветовете също не ме изпълва с гордост, въпреки че тук аз имам чувство на превъзходство пред мнозина…“. За него възприемането на цветовете произлиза от динамичното взаимодействие на светлината и тъмнината през мътна среда. Създава цветния кръг. Предсказва основните принципи на теорията на противоположните цветове на Евалд Херинг. Идеите му за продължаващата метаморфоза на живите организми са интелектуалната основа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин.

Великият Никола Тесла признава ,че идеята му за въртящото се магнитно поле и променливия ток идват след задълбочено четене на „Фауст“ от Гьоте.

Дали можем да сравним тези постижения на универсалистите с технологичните чудеса на днешния ден?!

  Георги Караджов