Почти всеки от нас го е изпитвал. Чувството на безпомощност, съпроводено с непреодолим яд и огромно количество негативна енергия, които изхвърляме във вид на крясъци и агресия. Няма спор, че по-голямата част от жените са доста емоционални и трудно потискат чувствата си. Когато става дума за толкова могъщо и унищожително чувство, каквото е гневът, е наистина трудно да се владеем. Всъщност, някъде там, между овладяването и освобождаването му, се крие и истината за правилното отношение към него.
Решим ли да го потиснем в себе си, е твърде възможно да се сблъскаме с двойно по-голямо количество от него на по-късен етап, което направо ще изригне като вулкан от нас. А и не е тайна, че негативните емоции, които трупаме, вредят не само на психическото ни, но и на физическото ни състояние. В другия вариант- опитаме ли се да излеем на мига целия обладал ни гняв, има вероятност да стигнем до крайни действия и дори да нараним някого, за което след това ще съжаляваме. Не бива да забравяме, че гневът доста умело замъглява съзнанието ни и е в състояние да ни направи напълно неконтролируеми. А това звучи наистина страшно. Затова, за да не съжалявате в даден момент за своите реакции, научете повече за тях и се опитвайте да ги контролирате. Как да се случи това? Да започнем от тук.
Какво предизвиква гняв у нас?
Ясно е, че гневът може да бъде породен от много и най-различни фактори и все пак основният сред тях е желанието- желанието да бъдем някой, да притежаваме нещо, да се доказваме. И когато някой по някакъв начин засегне наше желание, ние започваме да се противим на случилото се, изправяйки се срещу него с „оръжието“, наречено гняв – оръжие, което стреля най-вече към нас самите.
Какво можем да направим?
Преди всичко, запомнете следното:
 Гневът е пряко свързан с неканализирана болка
Депресията отчасти е гняв, обърнат навътре
Често същността му е скритият страх
Ефектът му може да бъде унищожителен, както за психиката, така и за физиката ни
Гневът служи за постигането на моментна цел, от която след това не изпитвате удовлетворение- представете си, че някой ви нагруби с дума и вие му отвърнете с десет обидни думи. Нима след това се чувствате по-добре? Как точно вашата реакция изтрива думата на опонента ви?
Гневът създава чувство на пораженство и на самосъжаление- това ли искате да изпитвате наистина?
Да се научим да не се гневим
 На първо място- да не искаме „на всяка цена“. От време на време да се пускаме по течението и да оставяме нещата сами да се наредят- не винаги нашият сценарий за живота е най-правилният.
Гневът е пропорционален на желанието- колкото по-силно е то, толкова по-всемогъщ е той. Нима си заслужава? Може да имате и да осъществите още много желания, но не „на цената на всичко“.
Гледайте по-повърхностно на нещата и си задавайте по-често въпроса „какво ще стане, ако не го получа?“ Нима животът ви ще рухне, ако не ви одобрят за онази работа? Или нещо изобщо би се променило, ако някой ви обиди? Съдбата вероятно има по-добри планове за вас, а човекът обидил ви по никакъв начин не ви е навредил, ако вие самите не вярвате в неговите думи.
Не възприемайте себе си и живота си чак толкова на сериозно. Едва ли сте тук, за да спасявате планетата. Никой не очаква от вас да бъдете победители. Очакванията са само във вашите глави.
Нещата в живота не винаги се подреждат по най-справедливия начин и често не е във вашите възможности да промените несправедливостта. Това не означава, че приемайки я, вие няма да намерите нова, ваша си справедливост и да бъдете отново щастливи.
Използвайте хумора и смеха. Те са добри учители. Опитайте да погледнете себе си отстрани и си дайте сметка, че животът ви трябва да бъде повече забавен и много по-малко сериозен. Та нима нямаме нужда от удоволствия и смях? А те са най-големите врагове на гнева.
Животът на другите е резултат от техния избор. Повтаряйте си го често, за да си дадете сметка, че понякога точно този техен избор ги прави нападателни спрямо вас. Помнете, че никой не обижда първи, ако самият той не е дълбоко огорчен от нещо, някой или от целия си живот.
Колкото по-лесно и бързо се справяте с гнева и го игнорирате, толкова повече време и място ще имате за приятелството и любовта.
“И не на последно място, истината е единствено тази- когато нещо или някой ви ядоса, имате три варианта за действие:”
 Да признаете, че сте гневен и да поговорите с човека, който ви е вбесил. Да извадите и най-черните си чувства на показ, за да покажете, че не се страхувате от тях, да потърсите правотата си чрез признание и обяснение, а не чрез хаотични и безсмислени обиди
Да игнорирате случващото се, тръгвайки си от мястото и човека. Когато се приберете у дома, спокойно може да излеете гнева си- да покрещите насаме, да счупите нещо дори. И все пак, дори в такива моменти не губете разсъдъка си и бъдете внимателни, защото можете да се ударите или порежете, без да сте го искали. Несъмнено това чувство понякога спешно има нужда от „врата“, през която да излезе с гръм и трясък и в това няма нищо осъдително, стига да не забравяте, че това състояние може да бъде опасно за здравето ви и то по много начини.
Просто да приемете ситуацията, да вдишате дълбоко и да осъзнаете, че „никой никога не бие мъртвото куче“. Не помня кой го беше казал, но истината е точно тази- за да някой ви разгневи до краен предел, вие имате твърде значимо присъствие в неговия живот.
От личен опит мога да кажа, че гневът е зло, в което, ако не бях се вслушала на два пъти, нямаше и да пострадам, чисто физически. И не, не става дума за нещо, което съм си причинила по собствена воля. Напротив. Най-малкото исках да ми се случва подобен инцидент. Истината е, че твърде дълго бях задържала тази отрова в себе си, докато не дойде моментът, в който така внезапно изригна, че до ден-днешен имам белег „гняв“ на лявата си ръка. И именно той винаги ще ми напомня, че понякога просто трябва да го игнорираш, друг път- да го контролираш. Начини за справяне винаги има- от най-примитивните, свързани с блъскане на боксова круша у дома до най-интелигентните, наречени психотерапия. Важното е да осъзнаете, че трябва да намерите своя начин- този, който най-добре ви освобождава от това отвратително чувство. И помнете още нещо- с гнева си вие позволявате на някого да упражнява власт над вас. Не го допускайте!
А когато нещата не успяват да се случат по вашия план, просто приемете този на живота- твърде възможно е той да е по-добрият. Елементарно е- когато нещо не се случва, отговорът е един- има друго, което ви е писано да се случи
https://www.hera.bg/s.php?n=5270
Таг ядосването гнева, живота
|
