Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: – Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал и попитал отново: – След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. – Е, явно на човека не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянина да вика след него: – Човече, ще стигнеш в града по обяд. – Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът. – За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш – отговорил му селянинът.
Следите в пясъка
Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка – едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа: – О, Боже, Ти някога ми каза, че Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам, защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме оставял сам. Господ му отговорил: – Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!