Все пак не бива да забравяме също така и това, че всяко Слънце, звезда и планета, от която и да било от многобройните слънчеви системи, на свой ред е индивидуализирана Висша Същност, достигнала до своето положение не веднага, изведнъжили в един миг, а благодарение на Законите на Еволюцията, които преобразуват Съзнанието на камъка в Съзнание на растение, животно, човек и т. н. до Съзнанията на планетите, Слънцето и другите Звезди. 

Атомите на ядрото на клетката се намират в свободно състояние и провеждат Светлината, топлината, гравитацията, електричеството, жизнената Енергия и т. н. Докато атомите са в това състояние, силите, които се излъчват преди всичко от Духа,продължават да действуват, докосват се до ядърцето, минават през ядрото и оттам, както и от Слънцето–център, озаряват всяка клетка. 

Ядрото на клетката се явява, както вече казахме, Висшият „Аз“ на тялото или Принципа на клетката и излъчването на светлината, топлината, жизнените Сили в клетката се подчиняват на космическия Закон на търсенето и предлагането.В космически мащаб това означава, че всяка планета от нашата Слънчева система има свой собствен Господ на Света или свой Висш „Аз“, който се намира в Слънцето.

 Господът на Света на всяка планета черпи сили от Слънцето и ги отдава на своите нисши Принципи или същества, които живеят в Него. В съответствие с по-горе посочения Закон, Господът на Света също получава от тях тези Енергии, но вече в качествено нов, преобразуван от тях вид. 

„Първият отСъщностните е Вечният, Несътвореният,Богът-Творец на всички неща.Вторият е Негово подобие, това е роденият от Него свят, който Той гради и подхранва; той е получил безсмъртие от своя Отец, той е вечно жив. 

Безсмъртието се отличава от вечността:Вечният не е роден от никого,

Той утвърждава Сам Себе Си или по-точно Той вечно твори Себе Си.Който казва Вечен, казва Вселенски; Отецът е вечен в Самия Себе Си; светът е получил от Отеца настоящия живот и безсмъртието.“ 

Това означава, че ако някоя от планетите заедно със своето население започне духовно да деградира, то атомите на нейния Висш „Аз“ загубват степента на своята свобода, стават по-плътни иследователно пропускат през себе си за своята планета по-малко количество жизнени Сили и Енергии.От гледна точка на населението на тази планета тяхното Слънце отива в „сянка“. 

„В съзнанието трябва да различаваме своите четири тела, за да може да бъдат разделени техните функции.Нарушаването на равновесието води до преждевременно разрушаване на низшето тяло.“ 

http://www.iskri.net/zefira/index.php/oris/238-094

Таг Хермес Трисмегист, слънчеви системи, Висша същност