А опитаме да открием най-загадъчните кътчета в нас, като човешки същества и в заобикалящия ни свят, докъде ще достигнем в нашите прозрения…

Може би за човешката ни природа най-необяснима би била- човешката душа .Дори съществува сериозна дискусия, тя съществува ли или просто е плод на нашето въображение.

Около нас сякаш най-много ни плаши и същевременно привлича- небето над нас. Там има милиарди звезди, безброй планети, хищни черни дупки и безкрайно много светове за откриване.

А има ли нещо общо между душата в нас и небето над, може би тяхната безбрежност. Защото някои човешки души действително могат да докоснат звездите…

 Мевляна Руми /1207-1273/ е роден в Балк /Афганистан- .Големите влияния в живота му са- Шамс Табризи,Газали, Ибн Араби…

Бащата на персийския поет и суфистки мистик е учен и мистик. Нашествията на големия завоевател Чингиз хан принуждават семейството да посети някой от светините на ислямската религия, изкуство, наука , култура- Багдад, Мека, Медина, Дамаск за да достигне до Анадола- другото име на областта е Рум, където се установява в град Коня. От там идва и прочутото име-Руми. Там в столицата на Сулджукските турци, Руми създава едно от най- прочутите медресета /мюсюлманско духовно училище/ в ислямския свят. Следват 40 години почести, слава, богатство, признание. Наречен е Мевляна- водач, господар на своите ученици, преподава философия, религия и право, пише стихове…

Тук създава прочутите си „Духовни стихове“- поема от шест тома. Според мнозина в ислямския свят, тя е втора по важност след Корана. Това е първоосновата на прочутото направление на мистичния ислям- суфизма. Наричат я още Персийския коран. Мистичното сливане на човешката душа с абсолюта, проповядвано от Руми, завладява милиони последователи по целия свят. Но може би най-прочути са неговите сентенции, които са сякаш обиталище на мистичното познание.

Може би най-близко по смисъл до заглавието на материала е тази:

„Всичко във вселената се намира вътре в теб. “Неговият космополитизъм е поразяващ: „В която й посока да вървиш- на изток, запад,север и юг- мисли за всяко пътуване, което предприемаш, като за пътуване към себе си.Човек, който пътува към себе си, накрая обикаля света.“- бих добавил и достига звездите.

Персийският поет Низами Ганджеви /1138-39-45-46-1209/ е роден в Гянджа днешен Азербайджан.Официално призната му дата на раждане от ЮНЕСКО е между 17 и 22.08.1141 година.

Въпреки ,че родителите му умират рано, получава блестящо образование. Прави революция в персийския език, защото пише на по-достъпен персийски за средната класа. Не става придворен поет. Живее на помощи, давани му от феодални владетели за посветени на тях поеми. Никога не напуска родния си град, където се радва на почит и уважение. Внася разговорната реч и реалистичния стил в персийския език.Най- известно негово произведение е тъй нареченото „Петопоемие“, което оказва влияние върху Хафез, Руми, Саади, Гьоте…Изключително популярен, обичан и преподаван е в днешен Иран. По сюжета на поемата му „Седем красавици“ великия Пучини създава шедьовъра си „Турандот“.

През 1991 година. е обявена от ЮНЕСКО за година на Низами- във връзка с 850 години от рождението му. Наследството му си оспорват Иран, Азербайджан, Афганистан, Таджикистан.

Прочутата му поема „Съкровищница на тайните“ е посветена на владетел.2260 двустишия в дидактическо-философския жанр разкриват духовното предназначение на поета и са обръщение към цялото човечество.Основен „герой“ в тях е свещеното цвете на исляма- розата. В Персия, влюбването на славея в розата символизира стремежа на мистика към божественото. Най-много копия от тази поема-50 се откриват в далечна-Индия.

Великият Алишер Навои /1441-1501/ е роден в провинция Херат на днешен Афганистан. Счита се за тюркски поет с уйгурски произход. Пише на персийски и чагатайски- вече мъртъв тюркски език. Принадлежи към благородническата класа. Известен меценат, той е привърженик на суфизма.

Връх в творчеството му е „Петопоемието“- 5 епически поеми- дидактическата „Смут на праведните“/1483/, и сюжетните героически дастани- прочутата „Лейла и Маджнун“/1484/, „Фархад и Ширин“/1484/,“Седемте светила“/1484/,“Стената на Искандер“/1485/.

Неговата „Хамса“ е отговор на „Петокнижията“ на Низами Ганджеви и на индоперсийския поет Амир Дехлави. Възпроизвежда сюжетите на техните произведения, запазва някои формални особености, но дава друго тълкуване на тематиката и сюжетните ситуации, както и нова трактовка на събитията и образите.

Така, между душата и небето се създават едни от най-големите постижения на човешкия творчески гений в ислямския свят.

 Георги Караджов