“Ние щастливи ли сме в това състезание и ако въвличаме децата – искаме да са по-успешни от нас в нашето състезание или искаме просто да успеят в търсене на своето щастие?”

Защо когато искаме най-доброто за децата си, свързваме ценното с нашите ценности? Нима техният ден ни принадлежи?! Нима ние определяме какво ще е ценно в тяхното ежедневие? Колко самонадеяно…Нашият собствен ден се изплъзва, какво остава за техния?

Ако искате детето ви да е щастливо, научете го да бъде спокойно, когато му е скучно, когато е само и когато нещата са прости. Дори и цялата сложност на света да се стовари отгоре му, то ще има база, на която да стъпи. Основа, която няма да го предаде. Освобождавайки детето от влиянията около него, стимулите, вие му осигурявате комфорт да намери себе си, да разгърне своя потенциал, а не този, който ние, с нашия делник, му имплицираме.

Освободете пространство. Минималистичният интериор подсказва, че колкото е по-празно едно пространство, толкова сме по-способни да го изпълним със себе си. Но не материалистично – с нови вещи, а ментално, духовно. Освободете детето си от цялата тази пластмаса, излишна хартия, играчки и анимационни герои в тапетите, пердетата, стикерите. Нека стаята е неговият остров на мир и спокойствие, а не поредното място, в което то да е предизвиквано да е активно.

Ограничете телевизията и компютърните/смарт занимавки. Технологията не бива да бъде демонизирана, но колкото повече децата са ангажирани със свръхсетивните, интерактивни стимули, толкова по-малко време имат за ненасочвана, неконтролирана игра. Оставете ги те сами да намерят своята игра, да я изобретят и разработят, вместо тя да им дойде наготово.

Опростете режима им. Особено важно е за по-големите деца. Днес е важно децата да са конкурентноспособни, да владеят езици, практически умения, наука, изкуства. Освен ангажиращото училище, има извънкласни занимания, конкурси, състезания, кръжоци. Една безкрайна схема, която цели да ги развива, но напряга тях и нас. Нека детето само поведе свободното си време. Вслушвайте се, говорете и не изисквайте невъзможното.

Научете детето да общува с природата. Тя е източник на вдъхновение и утеха, тя е която ни смирява и предизвиква вътрешно. Бездомните животни пред блока или голямата гора. Морето и планината. Кварталната площадка или пътуване до екзотични места. Когато човек излезе от дома си и се втурне в приключение, то разширява границите му, изважда истинските неща, които винаги са прости, и го учи да разбира другите. Точно колкото поне да разбере, че те са като него самия.

Разговаряйте с децата. Давайте им една идея по-дълбоко, по-ясно, по-замислящо виждане за света. Простотата идва от осмисляне на сложното, от преодоляване на трудното. Говорете с тях като с равни, като с откриватели. Не си придавайте важност в ситуации, когато това не се изисква. Слезте на нивото им, на едва стъпили прага на познанието и вижте вашия сложен живот с техните очи. Само така ще видите колко вие самите усложнявате нещо, което е безкрайно просто. Щастието.https://www.hera.bg/s.php?n=5340Таг детето, щастливо, живота му