Освен това този факт означава също, че като въздействаме в някоя точка от Вселената върху дадено тяло или система, ние не само въздействаме на цялата останала Вселена, но получаваме и ответна реакция на това свое въздействие, т. е. с колкото по-голямо усилие въздействаме върху определено качество на Материята на Вселената,толкова по-голямо усилие трябва да можем да понесем от страна на самата тази Материя.
Още един извод, който произтича от холографския строеж на Вселената (в това число и на нас с вас): информационното поле на Вселената се съдържа във всеки от нас, а това означава, че във всеки от нас във всеки момент от Времето винаги има информация абсолютно за всичко, което става или някога е ставало във Вселената.
Информацията, различаването, формата шаблоните, които съставляват нашето знание за Света, са лишени от форма и размери Същности, които не можем да локализираме в Пространството или Времето.Информацията тече по вериги, които излизат извън общоприетите граници на индивидуалността и включват всичко заобикалящо.
Този метод на научно мислене прави абсурден опита ни да разберем Света посредством термините за отделни обекти и Същности, да разглеждаме индивида, семейството или рода като дарвиновски съобщества в борбата за оцеляване, да прокарваме разлика между Ума и тялото, да се идентифицираме с физическото проявление на човешкия Дух.
Всяко устройство, което се състои от части и компоненти, образуващи достатъчно сложни затворени каузални вериги със съответните енергийни връзки, ще притежава ментални характеристики, ще реагира на различия, ще обработва информация и ще се саморегулира.В този смисъл можем да говорим за ментални характеристики на клетките, тъканите и органите на тялото, на културните групи и нациите, на екологичните системи или даже цялата планета или система.
Съществуването на атома, клетката, човека или Вселената- всичко се подчинява на едни и същи Закони.Нашата Слънчева система е същата тази космическа клетка от междузвездното пространство, която заедно с милиардите други енергийни структури съставлява частите на тялото и органите на Бога-Вселена. Както в човешкото тяло главната анатомична единица е клетката, така и всяка от слънчевите системи е главната анатомична единица от неразделната Материя, поместена в проявилата се Форма и организирана като Космос.
Всяка жива клетка се състои от протоплазма и ядро, а по-развитите клетки имат вътре в ядрото и ядърце.Това е микрокосмос, който има в себе си седем плоскости на битието, които отвън навътре можем да класифицираме по следния начин:
-
a) стени– аналог на физическото тяло на човека;