ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

ТИ СИ ДОБРО МОМЧЕ

-Такава ли била работата, готин?- чу се гласа  на Павката..

– Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име.

– Тъй ли миличък?

– Виж  го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето?

– Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек?

– Сега пък мой човек. Да  не съм ти рода?

– Брей, виж го нашият? Пецито бе, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече  си забравих майката и бащата.

– Браво. Така ми харесваш.

– Е, и… Значи така ти харесвам. Аз пък си мислих, че ме бъзгаш.

– Как да те бъзгам? Какво е това?

– Бъзгам, значи подигравам.

– А ха… Вече ми стана ясно. Това май е   улична дума. Чувам го от онези, нали ги знаеш?

– Кои бе?

– Ами ония, от улицата.

– Вече ми става ясно. На мен не ми харесват тия. Баща ми и майка ми не са ме учили на това.

– Виж го , нашият синковец! Слуша майка си и баща си.

– Кой слуша майка си и баща си?

– Ами ти.

– Сега разбирам. Моите родители са изключително възпитани.

– Ха, ха, ха. Останали ли са още такива?

– Да, приятел.

– Какъв приятел съм ти аз? Моите хич ги няма. Изоставиха ме и раста по улиците.

– Как хич да ги няма?

– Щото баща ми е пиеница, майка ми не  се прибира в къщи.  Сега разбра ли?

– Съжалявам. Ами на теб харесва ли ти да си такъв?

– Как не. Мога ли да бъда друг?

– Може разбира се. Желанието е наше.  Ако послушаш разума си, можеш да станеш най- готиният човек.

– Тъй ли? Моите приятели се растат на улицата. Цяла тайфа сме. Все отбор момчета.

– И те ако са като теб.

– Как така като мен? Да не би да съм лош?

– Не си лош, но насила се правиш на такъв.

– И  на мен ми омръзна да съм такъв.

– Тогава се прибери и си намери работа,  и добри приятели. Не гледай родителите си! И те могат да се променят, но май нямат желание.

– Май си прав? Това е добра идея. Ще е добре пак да се срещнем. Ти  си добро момче.

 писателят сатирик Весела Будилкова / Мария  Герасова/