Героят е една от водещите концепции на произведенията на изкуството. Това е особено характерно за сценичните и визуалните изкуства.  Нито една абстракция не може да замени въздействието на човешкото лице, излъчване, харизма. Една от най-сериозните критики на модерното абстрактно изкуство е именно липсата на персонализация и индивидуализация в него. Най- силно влияние оказват реално съществувалите личности, които влияят директно, със своето присъствие в живота и изкуството. Самите Те често се превръщат в герои на художествени произведения. Да си спомним игралния филм „Бохемска рапсодия“ за великата рок група „Куин“.

 Принс  е роден през 1958 и починал през 2016 година. Тоя е американски актьор, музикант, композитор, певец.  С баща пианист и композитор, и майка джаз-певица, пътят му е предопределен- става музикант. Първата си песен написва на 7 години, а първото му изпълнение на сцена е на 10 години .Принс е истинското му име .Баща му го е кръстил на своята джаз банда, защото искал синът му да постигне това, което не е могъл. Свири на 27 инструмента.

Геният му на композитор заедно с гласа му- контратенор  му носят 7 награди Грами, Оскар, Златен глобус и 28 място сред 100 те най-популярни артисти на всички времена. Албумът му „1999“ от 1982 година, го прави вторият най-известен музикант на нашето време след Майкъл Джексън. Той е и единственият музикант, който оглавява едновременно класациите за филм, сингъл и албум през 1994 год. Филмът е един от шедьоврите на филмовото изкуство „Пурпурен дъжд“ на Стивън Спилбърг.  Сингълът и албума носят същото име. И това въпреки тежките му лични и семейни проблеми .Синът му е диагностициран с рядката болест синдром на Пфайфер, от която умира. Той самия страда от болестта на спин и тежки болки в тазобедрената става. Предозирането на мощния аналгетик фентанил, който взима за тези болки е причината за ранната му кончина.

Много рядко двама братя успяват да пробият на най-високо ниво в сферата на изкуството. Това не е случаят с Джоузеф и Херман Манкиевич.

Джоузеф Манкиевич  роден през 1909 и починал през 1993 година е един от най-големите американски режисьори, сценаристи и продуценти. Връх в неговата кариера е филмът му „Всичко за Ева“. Безпощадният анализ на непрекъснатия стремеж за успех в шоу-бизнеса независимо от цената му носи два Оскара- за най-добър режисьор и оригинален сценарий, а за филма Оскар за най-добър филм. Но нещо още по-голямо- Златна палма от най-авторитетния филмов фестивал в Кан през 1951 година. Едва ли съществува друг филм в историята на киното, който да е получил двете най-важни филмови награди.

Брат му Херман Манкиевич роден през 1897 и починал през 1953 година е един от най-големите филмови сценаристи в историята на киното. Според легендарната филмова критичка Полин Кейл- , той е написал около 40 от най-хубавите американски филми през 20 те и 30 те година на 20 век. Получава дори прозвището „Волтер от Сентрал Парк Уест“/ мястото, където живее в Ню Йорк/.Но най-интересната му история, като сценарист е написването на сценария за шедьовъра на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн“.Според мнозина, това е най-големият филм в историята на киното. Прототип на главния герой във филма е най-големият медиен магнат на САЩ през 40 те години на 20 век Уйлям Рандолф Хърст. Но филмовата история е много повече от личната история на Хърст. Тя разглежда противоречивото влияние на медиите, богатството, славата и влиянието върху развитието на човешкото общество.

Интересно е, че именно тази история е в основата на самостоятелен игрален филм „Манк“ ,на големия съвременен режисьор Дейвид Финчър. През миналата година, той получи много номинации за Златен глобус и Оскар. Както за най-добър филм и режисьор, така и за най-добър актьор. Ролята на Херман Манкиевич се играе от големият актьор Гари Олдман. Така, героят в изкуството Херман Манкиевич се превръща и във филмов герой. Независимо от високите оценки за „Манк“ обаче, мнозина посочват, че той не  е могъл да достигне нивото на „Гражданинът Кейн“, на гениалните Орсън Уелс и Херман Манкиевич, които получават Оскар за най-добър сценарий за техния филм.

Какво да се прави не случайно гениите са малко на брой.

  Георги Караджов