Във вечната книга Библията страданието се разглежда, като най-важна предпоставка за развитието на човешкото съзнание и битие В художествен смисъл, може би най-ярка проява на страданието е театърът и по-специално драмата Дори комедията, когато е качествена, съдържа в себе си елементите на драматичното изкуство.

Испанският поет, драматург и прозаик Лопе   Лопе де Вега е роден през 1562 година и починал в 1635 година .Наричат го бащата на испанския театър и най- важният автор в испанската литература, наред със създателя на „Дон Кихот“ Мигел де Сервантес. Творчеството му е огромно. Получава признание и от най-големите си конкуренти на литературното поприще. Сервантес го нарича „чудо на природата“. Първата си пиеса пише на 12 години. Многобройните му любовни завоевания повлияват на творчеството му.

Големите постижения на де Вега са свързани с разбиването на установените правила. Не спазва закона за единство на времето, мястото и действието на драматургичното действие. Основно вдъхновение за него е италианската комедия дел арте. Основните му теми са любовта, вярата, честта. Истинска революция предизвиква отношението му към жените и мъжете. Героините му жени, му ся дръзки и силни, а мъжете слаби и нерешителни.

Педро Калдерон де ла Барка роден през 1600 година и починал в 1681 година. Продължава делото на Лопе де Вега.Но докато силата на Вега е спонтанността и естествеността, Барка е перфекционист и залага на ясна драматична структура, ограничен брой сцени в пиесата, майсторски разработени характери .Използва достъпен и прецизен език в противовес с неговия съвременник Луис де Гонгора, който набляга на пищния език, множество метафори, замъгляване на смисъла. Създава жанра „религиозна драма“, където дава нови трактовки на познати религиозна сюжети. Според великия Гьоте, пиесите на Калзерон де ла Барка са по-съвършени, като структура от тези на Уйлям Шекспир.

Най-голямото интелектуално вдъхновение на Калдерон е великият испански философ, мислител и йезуитски свещеник Франсиско Суарес.

Суарес роден 1548 година, почивал в 1617 година е един от лидерите на прочутото Саламанско интелектуално движение. Получава свещенически сан в 1572 година. От 1570 година преподава философия в университета на Саламанка.1597 година оглавява катедрата по теология в най-прочутия университет на Португалия- Коимбра. Произведенията му обхващат 26 тома. Той е основоположник на международното право, като дял от правната наука и практика.

Според него същността и съществуването се различават само концептуално, а не реално. Основния му подход на разглеждане на действителността се нарича суаризъм. Въвежда принципа на индивидуализация за идентифициране на групите живи същества. Според него, словото би въплъщавало божията мъдрост, дори ако го нямаше греха на Адам. Много важен елемент от неговото учение е ролята на социалното в човешките отношения и общество. За Суарес  социалната природа на човека му е присъща още с раждането .Тя е в него по Божия повеля .Но политическите общества и държави са с човешки, а не божествен произход.

Учението му оказва огромно влияние върху едни от най-великите световни умове- Лайбниц, Гроциус, Шопенхауер, Хайдегер.

Така обединението на драмата и словото създават основите на модерната испанска литература, философия и култура.

  Георги Караджов