Княз Борис І
Борѝс I Михаѝл (IX век - 2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.
Според старо предание, синът на хан Пресиан - Борис, приел властта над славянобългарската държава през 852 г. на р. Брегалница, Македония. Някои езиковеди считат, че името му произлиза от старотюркското „бьори“ (вълк), а други — от алтайската дума „барс“ (тигър).
Предполага се, че заема престола през 852 г. и царува до 889 г. На тази дата е засвидетелствано българско пратеничество в двора на крал Лудвиг II Немски в Майнц. Изворите не съобщават каква е причината за това пратеничество, но се е наложило мнението, че Борис, като наследник на баща си кан Пресиан, провожда дипломати, за да потвърдят, че ще се придържа към съществуващия мирен договор между България и Източнофранското кралство.
Според старо предание, синът на хан Пресиан - Борис, приел властта над славянобългарската държава през 852 г. на р. Брегалница, Македония. Някои езиковеди считат, че името му произлиза от старотюркското „бьори“ (вълк), а други — от алтайската дума „барс“ (тигър).
Предполага се, че заема престола през 852 г. и царува до 889 г. На тази дата е засвидетелствано българско пратеничество в двора на крал Лудвиг II Немски в Майнц. Изворите не съобщават каква е причината за това пратеничество, но се е наложило мнението, че Борис, като наследник на баща си кан Пресиан, провожда дипломати, за да потвърдят, че ще се придържа към съществуващия мирен договор между България и Източнофранското кралство.
В началото на Борисовото управление българите влизат във военни конфликти с Източнофранското кралство, Византия и Хърватият Византийският император Константин Багренородни пише накратко за един неуспешен поход на Борис в съседното Сръбско княжество, при който престолонаследникът Владимир заедно с дванадесет велики боили попада в плен. Тогава от скръб по сина си Борис се вижда принуден да сключи мир .През 862-863 г. Борис I сключва военен съюз с крал Лудвиг II Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863 г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително влиянието на българите в среднодунавските земи В отговор на молбите на Ростислав през есента на 863 г. Византия нахлува отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започват мирни преговори и впоследствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския крал Лудвиг и заедно с народа си да приеме източноправославното християнство от Цариградската патриаршия. Българският владетел приема християнството тайно, за да избегне засилването на съпротивата сред някои прослойки на народа. В надписа от албанското село Балши се съобщава, че покръстването се е състояло през 6374 г. от сътворението на света, което съответства на периода 1-висептември 865 – 31-ви август 866 г. Българският владетел приема името на своя „духовен отец“ – византийския император Михаил III. Приемането на християнството води и до законодателни промени. Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на 52 недоволни български боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Когато влизат в двора на двореца пред тях се изправят няколко стари хора, държащи кръстове. Тогава бунтовниците разбират смисъла на християнството. Борис I потушава бунта и заповядва водачите на бунта да бъдат обезглавени. Твърдението, че заедно с водачите са избити и целите им родове, е спорно .Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближаване с папата в Рим. Български пратеници занасят списък със 115 въпроса до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I - 105 на брой, съставени от Анастасий Библиотекар са прости и ясни. Основният въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени кардинал Формоза Портуенски, епископ Павел Популонски и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху кардинал Формоза Портуенски, бъдещ папа в периода 891 – 896 г. През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молба папата да назначи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867 г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопоставя на назначаването на кардинал Формоза за глава на Българската църква. В България са изпратени други двама епископи – Гримуалд Полимартийски и Доминик Тривенски. Папата предлага на Борис да избере архиепископ на България между тях и Павел Популонски. Борис отправя ултимативно искане за български архиепископ да бъде ръкоположен дякон Марин или някой от кардиналите на папата. Въпросът е не толкова до съответната личност, а до това кой ще определи главата на българската църква. И това искане на Борис е отхвърлено. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На Четвъртия Константинополски събор (869-870 г.), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г., българският църковен въпрос е решен чрез компромис – учредява се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла „митрополит на Дръстър“ (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим. Българската църква има 7 митрополии и е устроена по византийски модел, като са възприети духовните санове хартофилакс, синкел, екзарх. Единствено църковникът е сан с български произход .През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава Йосиф I, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий - Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.След продължително 36-годишно управление, през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Борис има четирима сина: Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков. За свой наследник посочва първородния си син Владимир-Расате. Неумелата антивизантийска политика н княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.
https://historicuse.alle.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-853-1018/Таг България-853-1018