С пълен член членуваме подлога в изречението и неговите съгласувани определения.
Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:
УченикЪТ (той)обича трудностите.
ЛюбознателниЯТ човек (той) обича предизвикателствата.(Съгласуваното определение любознателният према пълен член)
Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.
Именната част в съставното именно сказуемо и нейните съгласувани определения.
Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение) е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че
ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния глагол Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).
• Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват съставно именно сказуемо:
Иван стана най-известният фотограф в училището. .(Съгласуваното определение най-известният приема пълен член) В това изречение стана е полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в училището.
Нека да сравним: Иван стана от стола - тук глаголът стана е употребен в прякото си значение и е пълнозначен глагол; не можем да го заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола. Членуваме с пълен определителен член подлога, именната част в съставното именно сказуемо и техните съгласувани определения.
Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.), тя НИКОГА не се членува с пълен член.
Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък член:
Учителят хареса романа → Той го хареса;
Романът е харесан от учителя → Той е харесан от не
https://gramatika-bg.com/pravopis.html
Таг пълен определителен член
