Едно от най-привлекателните и същевременно трудни за преглъщане явления в човешкото ни съществуване е бохемският начин на живот. Бохемите не обичат утъпканите пътища. Те не държат да се харесат на всички. Ярки индивидуалности, те и без да искат се превръщат в център на внимание. Без тях живота би бил толкова скучен и сив. А името идва от една област в днешната Чешка република- Бохемия. Историята му започва още от Хусистките войни – столицата на хусистите е Златна Прага.
Най-превежданата чешка творба на 20 век е поемата „Нощ с Хамлет“/1964/ от
големият чешки поет- лирик Владимир Холан- роден 1905 година. Животът му е достоен за роман. Става член на Чехословашката комунистическа партия по време на окупацията на Чехословакия от нацистка Германия. След войната критикува поезията на Владимир Маяковски. Произведенията му са забранени от комунистическата власт. Той напуска комунистическата партия и отново влиза в лоното на католическата църква. Имало е достатъчно поводи за тази забрана. Неговият загадъчен език, мрачни теми, песимистичен поглед към живота не съвпадат с обещаните от комунистическата партия, светли перспективи за родината му. Но именно те му носят номинация за Нобелова награда по литература. А защо „Нощ с Хамлет“ придобива безсмъртна слава?! Нека прочетем пасаж от него:
„Когато прекрачваш от природата към съществуването,
стените са враждебни,
стени посрещащи таланта с миризма на урина,
стени оплюти от евнуси борещи се срещу духа,
стени, които не можеш да пренебрегнеш, дори и да не си роден,
стени които ограждат плода в угробата.“
Произведенията на родения през 1914 година чех Бохумил Храбъл са преведени на 30 езика. Храбъл, както Холан, изучава право, но не го завършва. Посещава лекции по история на изкуството, литературна история и философия но работи като…стрелочник.
В завода в Кладно, където пакетира хартиени отпадъци, които се преработват за вторични суровини чете забранени от официалната власт заглавия.1959-1961 година подготвя декори и участва в театрални представления, като статист. Издава първата си книга през 1963 година. По книгата му „Строго охранявани влакове“ великият режисьор Иржи Менцел създава филм, който получава Оскар за най-добър чуждестранен филм в края на 60 те години на 20 век. Основна фигура в живота му е чешкият поет и музикант Карел Мариско, който издава „Манифест на неопоетизма“ през 1945 година. И действително произведенията му могат да се характеризират, като поезия в проза в традицията на великия руснак от 19 век Иван Тургенев.Подписва „Антихарта“ в защита на официалния режим на Чехословакия срещу Харта-77.
Изключителният чешки кино и театрален режисьор, актьор и сценарист
Иржи Менцел е роден в 1938 година. Сместа от хуманизъм, сарказъм и провокативна кинематография го превръщат в едно от големите имена на културата на 20 век. Любими литературни автори са му Бохумил Храбъл /виж по-горе/ и Владислав Ванчура. Освен „Строго охранявани влакове“, за който получава Оскар, екранизира друго прочуто произведение на Бохумил Храбъл- „Служил съм на английския крал“ Любимият чешки литературен герой е превъплътен от българина Иван Бърнев. Ревнивите чехи признават изключителното изпълнение на Бърнев и режисьорския усет на Менцел. В български театри Менцел поставя хитови постановки, като „Вечеря за глупаци“.Една от емблемите на чешката нова вълна страда от ниско самочувствие и предпочита театъра пред киното.
Ето малка част от бохемите в центъра на бохемския начин на живот-Чехия.
Георги Караджов