Християнството се появява много рано. Но дали е достатъчна легендата, в която император Константин вижда през нощта на 27 срещу 28 октомври 313 година Христовия кръст на небето и това му помага да спечели битката на моста Милвио срещу Максенций. Всъщност, императорът не е видял кръст, а анаграма, т. нар. “кризмон,” поставени една в друга Х и Р и затворени в кръг.

За ранното християнство бил ужасен инструмент за мъчение срещу тях. На него е загинал Спасителят. Нима това е достоен символ на тяхната религия.

Истина е, че кръстът е въведен като знак на новата религия едва през 5 век и го дължим на коптите. А ранните християни използвали като знак рибата. И то не защото е миролюбиво същество, а защото анаграмата от първите букви на гръцките думи “Исус Христос наш Баща” се чете като XTIS, xtios, т.е. риба.

След битката на моста Милвио в центъра на Рим, откъдето се удавя Максенций, Константин приема Миланският едикт от 313 година, с което дава религиозна свобода на християните и признава тяхната религия за равностойна на другите. Но самият той остава езичник почти до края на живота си и се покръства три месеца преди да умре през 336 година, и то от Еузебий, най-върлият ариан.

Век по-късно в 393 година, император Теодосий обявява християнството като единствена и задължителна религия в империята. Така, той е първия император и стои на върха на колелото на живота в православната църква. Като пръв Василевс на Вселената, Властелин на земния свят и Божий наместник.

Християнството, през първите три века става такава огромна маса, че тяхното игнориране е немислимо. Дори висши сановници и генерали са такива. Свети Георги и Свети Димитър са само малка част от легионерските християни.

Християнството има несравнимо качество да асимилир а, да поглъща в себе си различни идеи – култове, практики от всякакви религии.

Материалът подбра Коста Иванов

Таг  Ранно християнство