СРЕЩА РАЗГОВОР С АРХИТЕКТ ДЕЧКО ДЯКОВ

Пловдив - древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство | Plovdiv В архитектурата на Пловдив  

Г-н Дяков. Вие сте един от архитектите от нашето минало и настояще  Работили сте в архитектурния отдел в Община Пловди. А по настоящем сте пенсионер, но това не  Ви спира да работите за изграждането на нашия град. Вие сте пълен с идеи, които е необходимо да давате на младите строители на Пловдив да расте, както е  емблемата   на града ни “Древен и млад” Пловдив расте, но не старее. Какво  е за пловдивчани тази даденост – един от най- древните градове  в Европа? А не можем ли да го наречем  и градът с дълбоко историческо минало, с което България може да се  гордее.

 Арх.Дяков- За пловдивчани, това в голяма степен е преценка на функционалността и красотата на любимия град, на спомените за него от близкото и далечно минало. Вечен ориентир за сравнение са неговите природни дадености – реката и хълмовете. В последно време, всички с интерес наблюдаваме светлинната спирала – осветлението на пътя до върха, красиво обгръща Джендем тепе (Младежки хълм) и всички очакваме, тя да завърши на върха със светлинен венец, коронясващ бъдеща обиколна алея, с поглед към всички посоки от него. Така, със скромни средства, но с въображение бихме завършили отдавна започнатите мероприятия за достъп и ползване, както на радиолокационното съоръжение на върха, така и на величествената гледка от хълма, към всички посоки на родината ни.

- А какво ще кажете  за площада на върха на Данов хълм (Сахат тепе)?
Арх.Дяков- Макар и добре оформен, е изключен от гледката към града и околната природна среда. А тя е много живописна, постоянно снимана , търсена от гражданите и достъпна от неформални площадки, достигани по пригодена пътека. Ако тези, маркирани от посетителите места, се оформят в унисон с цялата околна среда, като площадки за поглед на юг и изток към града, Родопите и хълмовете, те ще станат привлекателни туристически обекти, лесно достъпни за гражданите и гостите на града от близките централни улици, и площади. Източната от тях  разположена точно в ос на стълбите Каменица, най накрая ще ги осмисли, като главен пешеходен достъп до хълма. Това е отново едно евтино и лесно строително мероприятие с огромно значение, за ползването, и възприемането на града.
- По същия начеин, гражданите категорично са маркирали северния край на Трихълмието, като място от което се открива 180 градусов безкраен поглед към Тракия и Стара планина.
Арх.Дяков - Не случайно там, сред руините на древния град, винаги се срещат (и виждат от улиците) романтично настроени млади хора, което е най – голямото доказателство за възпитателното значение на историческите и природни забележителности на Пловдив.
- Г-н Дяков, дали ще се намери архитектурно решение на този обществен и природно-градоустройствен акцент? Градът между хълмовете се е и следва да продължи да се изгражда съобразено с тях и заварената застройка по височина, обем и застроителни линии.
Арх. Дяков – И в това отношение, въпреки непрекъснатия натиск за изграждане на високи сгради, несъобразени с околната пловдивска среда или нарушени десетилетно изграждани застроителни фронтове големи грешки не са допускани. Има обаче проблеми, по които предстои решение и които следва да бъдат поставени на масата за професионално и обществено обсъждане.
- Отдавна е ангажирано вниманието на пловивчани относно улица Иван Вазов Но до този момент няма категорично  решение.
 Арх.Дяков- Смело  можем да твърдим, че ул. Иван Вазов е между най-красивите и мащабни композиции в страната. Поради нейното продължително, единно обемно изграждане и озеленяване, разделянето и на пешеходна и за автомобилно движение части, не е подходящо. Тя по скоро би трябвало да се разглежда като част от етоалния предгаров площад, завещан ни от Й. Шнитер като недвусмислен европейски жест и да изпълни своята роля на транспортен лъч, като премине през централния площад и се свържи с бул. Княз Борис III, както впрочем правят и отлично изпълняват другите два красиви лъча, бул. Руски и бул. Васил Априлов, до северната част на града. Това ще върне едно традиционно и подходящо за мащаба на града решение, ще облекчи транспортното движение, ще редуцира големия и доскоро непоносим размер на централния площад, ще запази оригиналната въздействаща красота на ул. И Вазов, на Пловдив!
- Какво е другото  наложително решение в бъдеще?
 Арх.Дяков -  Друго наложително  след разширените разкрития и консервационно- рестврационни работи на Римския Форум и неговото експониране. Бъдещето на бившата Пощенска Палата, пряко свързана с него, е на сграда с музейно- културна функция и предназначение ú ръководството на града, трябва да се подготви за сложността на това по- ранно или по- късно превъпл
.щение.
- А какво е вашето виждане относно  актуалното и решение  за последната градоустройствена разработка на Централната градска част?
Арх. Дяков -  Да се запази северната регулационна линия на ул. Гладстон, която не можа да се проведе преди няколко десетки години, а сега пречи улицата да запази съществуващия пловдивски мащаб и възможностите на кино Космос да се развият до евентуална концертна зала, каквито предложения отдавна съществуват, но остават, може би, незабелязани.
- Прави впечатление и неуспехът с проектирането на застройката на квартала на премахнатия Музей на тракийската култура.
Арх.Дяков – Там, наиситна изискванията на Общината и НИНКН трябва да са синхронизирани, за изграждане на квартал в мащаб, и единство с околните квартали, ограждащи Трихълмието,   със задължителното експониране на римското наследство на място.
- Без решение, въпреки проведения конкурс, остана и кръстовището ул. Гладстон- ул. Авксентий Велешки,
Арх.Дяков – Разделянето на транспортното движение и създаването на необходимото площадно пространство пред културния дом „Борис Христов“ е очевидно и лесно постижимо. 
- Не сме постигнали напредък и в определянето на терен за пловдивска Опера .
Арх Дяков - Да.Нужни са нови професионални и обществени обсъждания на въпроса. Както в последния случай, така и в строящия се „пробив“ под гаровия етоален площад се вижда едно надценяване на транспортните проблеми и  тяхното пряко решаване в изградена историческа среда. Това е един вид „технологично мислене“ в среда, където други културни ценности са по важни. Неслучайно, решението за „пробив“ е от преди няколко десетки години. Някои се опасяват, че инфраструктурата на този обект е трудно решима ефективно, други смятат, че най- близкото кръстовище на „В Априлов“ до болницата ще заприлича на колелото след Панаирния мост, неимоверно затрудняващо движението от южна и западна посоки, трети се безпокоят, че, поради новите вливания на пътища в него, това вече няма да бъде европейския площад, приложен в десетки европейски градове и завещан ни от Й. Шнитер, безкористния строител на модерен Пловдив.
- Всички , ние очакваме  това  да видим в реалното му функциониране.
Арх. Дяков - Пословичното правило, че парите са необходимост, но не са достатъчни да се намери подходящото решение на една задача, се доказва още веднъж от сградата на римската базилика. Както неудовлетворителния обем, изглед, местоположението и даже функционирането на сградата се оказаха разочарование.
Да. Представете си само, че от площадното пространство към Католическата църква и булеварда трябва да слезете по несъразмерно тясна и дълга стълба на нивото на подземното автомобилно преминаване, за да влезете в нея!
Арх.Дяков - Причината на този и други неуспехи най-често е изпреварващото финансиране и липсата на проектна готовност. А тя не става бързо и лесно, иска си своето „технологично“ време на проучване и съзряване. Изходът е, нейната предварителна подготовка за всеки възникнал. трептящ проблем на града, а за Пловдив, те са много и разностранни: масова жилищно строителство, инфраструктурни проблеми, опазване на историческото наследство, археология, територия. Със състав от специалистите на сегашното направление по ТСУ на Общината, подобен на всеки петдесетхиляден областен град в страната, решаването на задачите стоящи пред „столицата на културата“ на България, е невъзможно.
 -Какво предлаагте в случая?
Арх.Дяков  АПЕЛИРАМСъздаването на звено за проучване и подготовка на архитектурните проблеми на града към Кмета и Главния архитект, е наложително. Сега наличният състав е затрупан от всекидневните нелеки проблеми на 350- хилядния Пловдив и прилежащите му територии. Тази идея трябва да се обмисли, опит в страната ни за такъв подход има, а Пловдив има неотложна нужда от него.   Всички  новоизбрани членове на общинската власт да обмислят тези проблеми , да се задълбочат постепенно в тях, да осъзнаят първостепенната им важност и най-важна, предпоставка за неговото успешно развитие.

  интервюто взе журналист Мария Герасова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>