Духовната наука е необходима за човечеството за неговото по-нататъшно развитие. Каквото трябва да се извърши за преобразяването на човечеството, трябва да се осъществи чрез самите хора. Който приема истината в сегашното си въплъщение, сам ще създаде за себе в по-късните въплъщения външната си форма за по-дълбоките истини. Това, което говорихме в този курс се обединява в едно цяло. Това е инструментът за създаване на културата на бъдещето. Казаното трябва да се учи днес, защото човекът на бъдещето се нуждае от тези учения, те трябва да бъдат включени в еволюционния път на човечеството. Всеки, който няма да приеме тази истина на бъдещето, живее за сметка на другите хора. Но този, който я приема живее за другите, дори първоначално да е бил подтикван от егоистичен копнеж по висшите светове. Ако пътят е правилен, самият той ще e унищожителят на този копнеж и най-добрият възпитател на безкористност.

Окултното развитие сега е необходимо на човечеството и трябва да му се придаде такова развитие. Сериозният, истинският стремеж към истината, само това води до истинско братство, до този най-велик вълшебник, обединяващ човечеството. Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на голямата, окончателна цел на човечеството – неговото единство, и тази цел ще я достигнем, когато създадем в самите себе си средството за това, когато се стараем да го изработим в себе си по най-благородния и прекрасния начин, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството.

Духовната наука ни се явява не само като велик идеал за нас, но и като сила, с която се проникваме, и от този сила към нас идна знание. Духовната наука ще става все по-популярна, тя ще изпълва със себе си всички религиозни и практически аспекти на живота, както великият закон на битието пронизва всички същества. Тя е фактор за развитието на човечеството.

В този смисъл изложихме тук Теософията на розенкройцерите. Ако тя бъде разбрана, не само абстрактно, но така че благодарение на нея чрез чувството към хората да дойде знанието, – тогава тя може директно да работи в живота. Когато това знание се предаде на всички наши членове: от главата към сърцето, а от там – към ръцете, във всички наши дела и цялото творчество, – ние сме разбрали основата на Духовната наука. Тогава сме схванали великата културна задача, изпълнението на която е предадено в нашите ръце, и тогава от това знание ще се развие и чувството, което на ленивия би му се искало да развие, разбира се, без всякакви преходни стадии.

Теософията на розенкройцерите не иска да се отдадете на чувствата, тя иска да ви разкрие духовните факти. Човекът трябва да участва в тази работа, фактите, които възприема в описанието, трябва да го подбуждат за действие, с тяхна помощ трябва да открие в себе си източника на усещанията. В този смисъл Теософията на розенкройцерите трябва да стане мощен тласък за сферата на чувствата, но да бъде в същото време и това, което директно ни въвежда във фактите на свръхсетивното възприятие, като ги оставя първо да възникнат като мисли и след това води търсещият нагоре във висшите светове.

Такъв беше смисъла вложен в тези лекции.