ХУМОР И САТИРА В ЕДНО БР.278

ХА СЕГА. ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ
-Па така. Па не така. Щото така каза Панката.
- Тъй ли? А пък, аз  да не знам.
- Какво има да знаеш, Коко?
- Как да няма? Щото не изпускам нищо.
- Аха… Тъй значи? Не изпускал нашият нищо.
- Айде, де. На баламурник ли ме смяташ?
- Къв ти баламурник?Ти си цял шаран за връзване.
- Ей… Недей тъй, бе Панка,  че ако те хвана не шаран, а лъв  ще стана.
-По- полечка Коко! Не  се яри, защото ярките бързо отиват във фризера!
- И ме плашиш отгоре на всичко? Не ме ли видиш? Метър и осемдесет съм.
- Виждам, виждам, но акъла ти е в гащите.
- Как, не   се  ли срамуваш от себе си, да думаш тъй?
- Как да се срамувам? Нито жълта книжка имам,нито съм превъртял. А ти?
- Какво аз? Ами аз съм си аз. И на никой не давам отчет.
- Браво Панка. На това се казва ярбап човек.
- Че съм ярбап, ярбап съм. За никой не ми пука. Да му мисли само оня, дето ме обиди!
-  Прав си, Коко. Такива ги има много.А някой дори се забравят, щото не могат да спрат.
- Ти да не ме слагаш в това число?
-Не, аз, туй…
- Какво аз, туй?
- Не искам да те обидя. Нали си мой човек?
- Мерси за сега. Па нека да си останем такива…
- Евала, Панка. На това се вика приятел. Ха сега. Остани си със здраве.
писателят катирик Весела Будилкова

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>