ХА СЕГА. ОСТАНИ СИ СЪС ЗДРАВЕ

-Па така. Па не така. Щото така каза Панката.

– Тъй ли? А пък, аз  да не знам.

– Какво има да знаеш, Коко?

– Как да няма? Щото не изпускам нищо.

– Аха… Тъй значи? Не изпускал нашият нищо.

– Айде, де. На баламурник ли ме смяташ?

– Къв ти баламурник?Ти си цял шаран за връзване.

– Ей… Недей тъй, бе Панка,  че ако те хвана не шаран, а лъв  ще стана.

-По- полечка Коко! Не  се яри, защото ярките бързо отиват във фризера!

– И ме плашиш отгоре на всичко? Не ме ли видиш? Метър и осемдесет съм.

– Виждам, виждам, но акъла ти е в гащите.

– Как, не   се  ли срамуваш от себе си, да думаш тъй?

– Как да се срамувам? Нито жълта книжка имам,нито съм превъртял. А ти?

– Какво аз? Ами аз съм си аз. И на никой не давам отчет.

– Браво Панка. На това се казва ярбап човек.

– Че съм ярбап, ярбап съм. За никой не ми пука. Да му мисли само оня, дето ме обиди!

–  Прав си, Коко. Такива ги има много.А някой дори се забравят, щото не могат да спрат.

– Ти да не ме слагаш в това число?

-Не, аз, туй…

– Какво аз, туй?

– Не искам да те обидя. Нали си мой човек?

– Мерси за сега. Па нека да си останем такива…

– Евала, Панка. На това се вика приятел. Ха сега. Остани си със здраве.

писателят катирик Весела Будилкова