По това няма какво да се каже, освен да се повтори казаното за бащата, обаче необходимо е, щото детето да бъде винаги деликатно в своите обноски към майка си. Трябва да избягва каквито и да е било докачения: да я гледа, колкото се може повече, да ѝ услужва и да затвърди предаността си към нея.
Да се грижи човек и за най-малките нужди и желания на майка си, това не е ли до немай къде приятна и лесна длъжност? При това, тази длъжност трябва винаги да бъде изпълнявана на драго сръдце. Прочее, ще се намери ли дете, дотолкова безобразно, щото да не поиска да даде и цялото си сърце на майка си? Кое е онова зле възпитано дете, което да не бъде вежливо и почтително към нея? […]
Докато детето е под закрилата на майка си, ангелът пазител на семейството, то трябва да я поздравлява с целувките си, било сутрин, кога става, било вечер, кога си ляга. Думите добър вечер, добър ден, спа ли добре, лека нощ, мила, обожаема, майко на пръв поглед, ако и да ни се виждат до нейде банални, са фрази, поразителната чоравност на които не може да не покърти душата, да не развълнува сърцето, особено кога излизат те милно из невинните устица на детето. Даже минутното замлъкване, ако е изразително, често пъти бива предпочително. Някои даже, навикнали да се стесняват, начесто отбягват да кажат на майка си „благодаря“, ала те с това много грешат.
Кога влизате или излизате из къщи, винаги поздравлявайте майка си, предизвестявайте я, че ще излизате, искайте от нея позволение, кога има да правите визита или да отидете негдес приятелите си и никога не се двоумете да жертвувате всяко ваше удоволствие, кога има нужда да останете при майка си, щом ти ви помолила, особено ако е сама и болна.
