Тази година се навършват 170 години от рождението на словенеца Антон Безеншек- баща на българската стенография и голям приятел на Пловдив. В залата на Регионален исторически музей – Пловдив на 15. април 2024 година се проведе тържествено честване на годишнината му. Присъстваха председателят на Общински съвет- Атанас Узунов, заместник-кмета по трансорта на Община Пловдив- Савина Петкова, директора на Регионален исторически музей- Стефан Шивачев, заместник – ръководителя на посолството на Република Словения в България, председателя на Съюза на стенографите в България, представители на академичната общност в Пловдив, общественици и граждани.Тържеството беше открито със слово на председателя на Общински съвет- господин Узунов.
Антон Безеншек завършва университета в Загреб. Тогава Загреб и Хърватия са част от Австро-унгарската империя.
Той приема предложението на новото българско правителство след Освобождението, да създаде българската стенография и да стане главен стенограф на българското народно събрание. Словенецът подготвя първите български стенографи, един от които го измества по не особено коректен начин, от длъжността стенограф в народното събрание. Това е основната причина, Безеншек да напусне София и се засели в Пловдив.
Тук, освен стенограф на Областното събрание на Източна Румелия развива сериозна просветителска дейност. Намира и подходяща среда- главнияя архитект на Източна Румелия – италианецът Пиетро Монтани- проектант на Областната библиотека и музей в Пловдив, швейцарецът Люсиен Шевалас- създател на първите паркове в България и наречен министър на цветята ,и най-вече чеха Йозеф Шнитер- създател на първия градоустройствен план на Пловдив, и с най- голямо влияние върху развитието на Безеншек,като изследовател и просветител.
Като преподавател в мъжка гимназия „Александър I“ /сега хуманитарна гимназия „Св.св.Кирил и Методий“/ в Пловдив, основава науката германистика в България. Тук написва и издава първия учебник по „Етика и нравоучение“, с което създава едноименната учебна дисциплина в българската образователна система. Сред учениците му в гимназията са гениалните български поети Пейо Яворов и Димчо Дебелянов. В нея преподаватели са чехите- големия художник Иван Мърквичка, който по-късно създава Художествената академия в София, диригента Антон Тайнер, Лудвик Лукаш- автор на един от първите учебници по химия в българското образование. Безеншек владее 8 езика, което му позволява да създаде стенографска система, приложима за всички славянски езици, независимо дали използват кирилицата или латиницата. Тя е валидна и до днес, независимо че са правени 83 опита за нейното подобряване. Освен тези приноси в историята на Пловдив, Безеншек е един от основните инициатори за създаването на първата професионална театрална трупа в България- в Пловдив в 1881 година и е пръв председател на Пловдивското певческо дружество.
Не случайно, когато напуска Пловдив през 1913 год. И отива в София, той е сред инициаторите за създаването на прочутото читалище „Славянска беседа“ там.
Благодарните пловдивчани издигат паметник на Безеншек в Цар Симеоновата градина- Пловдив. Той е обявен и за почетен гражданин на нашия град.
Георги Караджов