хумор и сатира в едно бр. 281

А ТИ КАКВО ГОВОРИШ?

Такава ли била работата, та тръгнахме да се гоним? Кой кого гони, аз тебе тук , а ти мене. Ама, оня видиш ли го, беш да го няма от тук! Тъй се е наваксал, чак шапката ти ще падне. А бе, може да не падне, ама като му зашлевя един, ще се превърти на 180 градуса. Ще кажеш как тъй, а? Да, ама като е тъй, не е онъй. Щото се пише на голям ербап. А ха… Хайде, добре, че са предните ми зъби. Па да си продължим. И вече не му е тук мястото. От село бил, пък тук дошъл и се надул като пуяк. Вижте го, бре хора? Без съдържание, а инак на големец се пише. Голям лидер, братче. А не може две думи да напише на български. Говори само английски. Сега било модерно. Като, че майка му не я знам. Живее си женицата на село и си говори само на български. Май селските хора не са забравили българския? Те са израснали там и са сраснали със земята. Корава е тя, много твърда. Нали е наща, българската! Селските хорица си я обичат. Тя ги храни, тя им дава животец. Пък животът се дава веднъж на земята. А нашият виждаш ли го? Забрави я таз земя. Като, че не е негова. Се по чуждото му отиват очите. За него, нащо няма смисъл. Говори си английски и хич не му пука, че е нашенец. Ей, забрави той, забрави, що е рекъл народът: “Туй що е наше, любя, тача и милея“. О, човече… Съвземи се и вдигни се, бе! Твоят род е велик. Какво ще кажеш ти, дето говориш само английски и пишеш на латиница? От кой род и родина си? Аха, тъй значи! Правиш се на разсеян! Забравяш от къде си. Като те хвана под мишка и ще те заведа ей там, в твойто село, да видиш кво правят хората. Ората сеят на тяхната земя. А тя е наща, българската. И говорят само нашият език- българският.
А ти какво говориш?…
писателят сатирик Мария Герасова / Весела Будилкова/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *