Евгения бр.281

Евгения Янакиева
Родена е в с. Ломница, Кюстендилско. Детството в най- ранната си младост е живяла в гр Кюстендил.Там завършва средното си образование.Висшето си образование завършва в София – в УНСС, специоналност Икономика на транспорта.Работила е като научен сътрудник първа степен в Институт по икономика на автомобилния транспорт- София.Има редица публикации по специоналността си в специализирани издания. В същото време работи като извънщатен сътрудник в културна редакция на Военно издателство – София. От 1989 г. Работи в НАП София като гл.д.инспектор .Нейни афоризми  се излъчват редовно в предаването Хоризонт на  Българско Национално Радио.Публикува свои афоризми във вестниците „ Над 55“ и „ Втора младост“. Издала е книгата „ ЖИВОТЪТ КАТО ПЪТ“. Има две дъщери. Едната е лекар – ерготерапевт.  Другата е учителка. Интересува се от последните достижения на на науката в областта на възникване на Вселената и човека., както и от изследванията на физиката за съзнанието и мисълта.
 Когато са на кръстопът  и не знаят  какво да правят,  хората най –често търсят вдъхновяващи мисли и цитати за живота , любовта , истината от древността до наши дни. Следващите кратки изречения ще ви представят моите виждания по тези въпроси.
Всяко нещо , което е без мярка , наранява.
Със смъртта си ще отнесем само това , което сме направили за другите.
Който непрекъснато прецаква държавата , не трябва да се сърди , че тя не работи.
Непремерените шеги нараняват.
Ако имаме желания , имаме и възможности.
Колкото повече знаеш , толкова по-самотен се чувстваш.
Алкохолът не разрешава проблемите , той ги създава.
Важно е да избереш хората , които ще бъдат в живота ти , но още по – важно е да решиш кои не искаш да бъдат.
Ако си честен със себе си , ще бъдеш честен и с другите.
Щастието идва , когато победим страховете и страстите си.
Животът никога няма да е лесен , но ще си струва.
Ние най – често получаваме не това което искаме , а това , което ни трябва.
Човек се познава по това , което го прави щастлив.
По-добре с истината да нараним, отколкото с лъжата да заблудим.
Какво да правим решава умът , а как се чувстваме , решава сърето.
Не можем да бъдем винаги прави , но можем да бъдем винаги добри.
В малките неща  са скрите.и великите истини за живота.
Физическият без духовният свят са немислими.
Ще запомним само тези хора , които са обикнали не само тялото ни , но и душата ни.
Човек получава това , в което вярва и за което мисли.
Преодолявайки страховете си , успяваме във всичко.
Не е важно какво казваме , а какво вършим.
Умът ни ражда страховете , а сърцето ги побеждава.
Любовте.не е  в думите , а в действията ни.
Любовта е като цвете и умира без грижи.
Колкото и да обичаш парите , те никога не ти отвръщат със същото
Когато нямаш сили да грешиш , ставаш праведен
Злото само взима, никога не дава.
Вярвай нй умния враг, не на глупавия приятел
 Любовта е таинство , от което се събуждаме плачейки.
Не можеш да бъдеш лъв , ако си роден да бъдеш мишка.
Не съществуват провали , а само уроци.
Не страшно да е празно портмонето ти , а главата ти.
Оптимизмът на някои хора е от недобро познаване на живота и хората.
Разликата между успешния и  неуспешния човек е само страхът.
Преживеният в страх живот , не си заслужава  живеенето.
Действията на пияния са мислите на трезвия
Свободата е най висша ценност , а свободията – в основата  на простотията.
Кайто не може да твори , може да руши.
Слушай сърцето си , дори и ако ти говори глупости.
Мъжът ловува , а жената го хваща.
Всеки греши      но само глупавият повтаря  грешките си.
Нещастието ще те измъчи, но и ще те научи.
Красиво е онова , което обичаш.
Ако сте кръгла нула , не очаквайте да сте нещо за някого.
Колкото по – малко говориш , толкова повече слушаш.
Търпението е горчиво , но носи сладки плодове
Колкото по-малко храна , толкова по – дълъг живот.
Мъжете обичат това , което не могат да достигнат.
Ние българите най обичаме , чужденци да се наричаме.
Тълпата е най – лошият съветник.
Неприятностите не изграждат характера – те го разкриват
След брака много хора разбират какво е щастието , но е твърде късно.
Стареем и все по – малко ни интересува чуждото мнение.
 представя Мария Герасова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *