ПОЕЗИЯ БР 282

 Владиспав Недялков 

Книжка с рими и къшей симид

Сред тъмата вън в цвят абанос
се прокрадва луна младолика.
Залез праща последен откос,
над полето обрано ме вика.
А в шумака търчи суховеят
и пред мен дипли топъл мокет,
и щурче гъдуларче ми пее
на изящен и тънък фалцет…
Прелетяват светулки благушки
под корона на бряст – шапито,
самовили момици се люшкат
в седем-осми на тежко ширто.
Хълтам морен в елхова кория,
де дъхти на смола и на клек.
От поточето възнак ще пия
аз, един богонравен човек.
Облак – стар и намръщен хайдутин –
с кремъклийката пука нахалост.
Севернякът свисти… След минута
носи мрачни нюанси на жалост.
С геги димни къшли се подпират
по небесния чер калдъръм,
и звездицата тънка гримира
своя облик на нежна ханъма.
 
Аз се моля с надежда последна
тази вечер светът да е сит!
И заспивам с вечерята бедна –
книжка с рими и къшей симид

прескгавя Мария Герасома

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>