Владиспав Недялков 

Книжка с рими и къшей симид

Сред тъмата вън в цвят абанос

се прокрадва луна младолика.

Залез праща последен откос,

над полето обрано ме вика.

А в шумака търчи суховеят

и пред мен дипли топъл мокет,

и щурче гъдуларче ми пее

на изящен и тънък фалцет…

Прелетяват светулки благушки

под корона на бряст – шапито,

самовили момици се люшкат

в седем-осми на тежко ширто.

Хълтам морен в елхова кория,

де дъхти на смола и на клек.

От поточето възнак ще пия

аз, един богонравен човек.

Облак – стар и намръщен хайдутин –

с кремъклийката пука нахалост.

Севернякът свисти… След минута

носи мрачни нюанси на жалост.

С геги димни къшли се подпират

по небесния чер калдъръм,

и звездицата тънка гримира

своя облик на нежна ханъма.

 

Аз се моля с надежда последна

тази вечер светът да е сит!

И заспивам с вечерята бедна –

книжка с рими и къшей симид

прескгавя Мария Герасома