Плетачеството в Трънско
В миналото наред с тъкачеството, плетачеството е бил друг широко практикуван български занаят. Ръчното домашно плетене е било широко разпространено в Трънския край. Плетачките са използвали най-вече вълнена прежда, наричана „мане“. От нея са се изплитали жилетки, пуловери, чорапи, шапки и др. Плетивото в Трънско изпъква с богато разнообразие от шарки. С вроден талант и усет за естетика, плетачката е умеела да напипва правилните цветови комбинации и подходящи бримки при плетенето на мъжките и женските чорапи.
С времето ръчното домашно плетене продължило да се разгръща като занаят. Трънчанките постепенно започнали да изработват дантели, покривки, кенари, пердета и най-различни плетива, които внасяли още по-голям уют и красота в дома. Народната женска носия, украсена с фини шевици, е ярък израз на умението, творческия талант и богатото светоусещане на българската жена.
Шевицата е свидетелство за неизмерния творчески талант на българката.
Стремежът към красивото, продиктуван от вътрешното чувство за хармония на българката, се разкрива именно в богатото многообразие от орнаментални и хармонични форми. В основата на българската шевица се преплитат славянски символи, които говорят за близостта с характерните белези във везбата на други славянски народи. В българската шевица се наблюдават стилове и похвати, повлияни от византийски и ориенталски образци, които са били разпространени в България във времената преди Освобождението. Забележително е как българката е съумяла да интерпретира тези елементи чисто по български и те придобиват национална самородност и оригиналност.
Плетачеството е занаят, който по щастлива случайност е успял да се запази актуален и днес. В много български села все още има възрастни жени, които изработват великолепни плетива. Нещо повече, много млади девойки проявяват засилен интерес и упражняват този творчески занаят в свободното си време.Богатството от народни занаяти в РазградскоЗанаятчийството в Разградския регион се развива с бързи темпове през Възраждането. Важен принос за това имат новодошлите от Балкана (и най-вече от Габровския и Еленския край) балканджии. С присъщото си трудолюбие и предприемчив ум, те успяват да дадат силен тласък на местното стопанство и да стимулират по-нататъшното му развитие.
Балканските заселници носят със себе знанията и уменията на своите традиционни занаяти: мутафчийство, абаджийство и строителство. Наред с тях те виждат благодатна почва за развиване на нови занаятчийски професии: бъчварство, дърводелство, коларо-железарство, шивачество, кожухарство, обущарство, сарачество и т.н.
снимка: woodcraftbg