ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР.78

През всичката си дълбока древност, Библията не остарява и няма да остарее никога. Тя е непресъхващ извор на вечно бликаща духовна мъдрост. Тя е история на спасението. Тя има един център- Бога, Спасителя. Навред в нея, ние срещаме падналия погиващ човек и Бога, Който го спасява. Навред в нея се чува повикът: ” О, човече, върни се при Бога, защото Той прощава, Той избавя, Той дава живот!” Библията е безценен дар от живия Бог, за падналото човечество. Тя съдържа утеха за всяко скърбящо сърце. Отговоря на всеки търсещ разум. Откровение за всяко благочестиво съзнание. Тя е като звездното небе. Колкото повече се взираш в нея, толкова повече духовни звезди откриваш в нея. Тя ни разкрива най- недостъпните тайни по най- достъпен начин.И това е едно от божествените и качества. То е направило възможно привеждаенто и на около 700 езика и наречия. Тя е най- разпространената книга в света.
Чудно е въздействието на Библията върху човешките сърца! Много хора под влиянието на нейните думи са напуснали грешния си живот и са станали праведни. Езическият философ Атинагор почнал на чете св. Евангилие, с цел да го опровергае. Но небесната светлина на Божественото учение докоснала сърцето му, и той, вместо де осмее християнството, станал най- пламенния негов защитник.
Преподобният Никита Персяславски / Русия / водил отначало грешен живот. Потискал бедните хора. Смучел потта и кръвта им, и се обогатявал с насилствените си грабежи. Веднъж, той влязал в храма и чул думите на пророка: ” Ръцете ви са кръв пълни. Омийте се, очистете се… престанете да правите зло!” и пр. / Ис.1: 16 / Тези думи така поразили Никита, че той цяла нощ прекарал без сън. Неправдите лежали като камък на съвестта му. Никита се успокоил само тогава, когато оставил грешния си живот и постъпил в манастир.
Безчислени са примерите от тоя род. Много хора са намерили в Библията пътя на своето спасение. Дори и невярващи с благоговение са я чели. Херцен, например , пише: ” Аз съм чел Евангилието много и с любов…и чувствах искрено и дълбоко уважение към прочетеното. В първата си младост, аз често се увличах от волтерианството / волнодумство /. Обичах иронията и насмешката, но не помня някога да съм взел в ръцете си Евангилието с хладно чувство… Във всички възрасти, при разни обстоятелства, аз се връщах към четене на Евангилието, и всеки път неговото съдържание докарваше мир и кроткост в душата ми”.
Библията действа благодатно върху човешкото съзнание, защото не е човешка книга, а Слово Божие. Ние трябва да свикнем да ченем всеки ден това Слово Божие. Да го изучаваме със сърцето си. Тогава, то и нам ще помогне да намерим пътя на спасението.
Край
Tags: Библията, Еватгилието. спасението, Словото