ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР.77
Христо Г. Данов (1828-1911)
Той идва в града през 1842 г. с надеждата, че ще придобие солидно образование. Уви, поради липса на средства, младежът се принуждава да работи четири години. Следват нови житейски перипетии, за да се завърне през 1853-1856 като учител в града. Тук подготвя своята първа книга “Старопланинче. Календар за 1856 високосна година, която има 366 дни, с прибавление правила за холера. Нарядил Х. Г. Данов”. Това календарче, съдържа стихотворно приветствие за новата година от Йоаким Груев, а покрай всичките практически съвети, които дава, съставителят му се обръща към българите:
Дайте на вашите чада надалеч и много време да се учат, та да станат достойни синове.
През следващата година енергичният просветител основава с учителя Ячо Трувчев и с книговезеца Нягул Бояджийски “Дружествена книговезница” – 1857 се определя като началната от летоброенето на първото българско книгоиздателство. Но мащабната дейност на “българския Гутенберг”, както го нарича влюбеният във всичко пловдивско Никола Алваджиев, начева през 1858 г. Тогава, той отпечатва 8 книжки и тръгва да ги разпространява из страната.
Получил поддръжката на Йоаким Груев, амбицираният радетел, създава фирма “Христо Г. Данов и дружина”. Книгите, отпечатани първоначално в Белград, а след това в Пеща и най-вече във Виена, разпространява из цялата страна. Скоро разкрива книжарски клонове в Русе, Видин, София, Лом. Според данни от тефтерите на “дружината”,само за периода от 1861 до 1874 година били издадени и продадени всичко 549 947 екземпляра книги, от които 494 411 били учебна литература. Покрай многообразните книги за просвещението на българския народ, той издава и прочутото списание “Летоструй или домашен календар” (1869-1876). То е насочено към най-широк кръг от читатели, дава “полезни знания за всички рядове на обществото”. Така Дановото издателство и книжарница “се превръщат в национални културни институции в България до Освобождението”, според определението в “Енциклопедия на българската възрожденска литература” (1997).
В “Летоструй” Данов се изявява като пламенен публицист. Впечатляваща е публикуваната тук през 1871 г. негова статия “Що правят хората и що правим ние?”, в която се казва:
Светлина, светлина ни е потребна, та и нашето отечество да постане такова, каквото още не е било никога досега, а именно: питомно гнездо на всяко изобилие и всеобщо благоденствие! Ала отгде да ни светне тая божия светлина? От светската учителска премъдра книга!
Енергичният издател остава верен на така необходимото “всестранно просвещение, което да проникне всъду, във всякой пол и възраст и във всички съсловия, дори и във колибата на многоотрудений тегловник и прост селянин, а не да бъде само за охолния гражданин”. С какъв чист демократизъм са пропити тези негови убеждения! С каква енергия будителят се грижи за осъществяването им – като се започне от писането и печатането, та се достигне до разпространението на книгите чрез подходящи и влюбени в професията си учители, които самият Христо Г. Данов подбира и препоръчва.
Не е случайно, че са наричали неговата книжарница в Пловдив “негласно министерство на народното просвещение”, както информира Маньо Стоянов. Никола Еничерев, за когото става дума и по-нататък, също разказва за огромното значение на Дановата книжарница, която “не служеше само за продаване на книги, но служеше още за сборен пункт на българската учаща се младеж и въобще на българската интелигенция”. За въздействието на самия издател върху подрастващите той допълва: “Въобще, може да се каже, че материалът, който изсхвърляше централното училище, втори път се преработваше в Дановата книжарница, дето му се удряше и известно лустро”.
И в условията на новата държавност неуморният труженик продължава славното си дело. По инициатива и настояване на пловдивския вицегубернатор Тодор Бурмов (1834-1906; учител през 1865 г. в Епархийското класно училище “Кирил и Методий”, заслужил възрожденски книжовник и публицист в Цариград, през 1879 г. – министър-председател на първото българско правителство в София) Христо Г. Данов става издател на вестник “Марица” (1878-1885). Големият родолюбец наставлява редакторите с единственото:
Пишете и знайте, че над вас стои само един господар – интересът на народа!
През 1890 той напечатва тритомната “Христоматия за изучаване на словесността” от учителите Стефан Костов (1857-1917) и Димитър Мишев (1856-1932). Това помагало е многократно допълвано и преиздавано, за да достигне до обем от 1276 страници с текст в две високи колони. По свидетелството на Маньо Стоянов “десетилетия наред тя бе домашната литературна библиотека на българската интелигенция и по нея поколения наред се запознаваха със световната литература, учиха се на литературен труд и култура”. През 1899 г. Христо Г. Данов дава път и на голямото съчинение на Константин Иречек (1854-1918) “Княжество България. Част 1. Българска държава” и “Княжество България. Част 2. Пътувания по България”. (Преводач на Иречек е публицистът и редакторът на пловдивски вестници Георги Бенев (1843-1909), съидейник на Захарий Стоянов, активен борец за Съединението.)
На българската книга, на образованието и културата Христо Г. Данов посвещава 65 години от живота си и повече от 1000 издания. Като публицист и мемоарист той е автор на статии, спомени и писма, събрани в “За теб, мили роде!” (1968) – книга, публикувана от издателството, носещо неговото име. Паметта за него се съхранява в къщата музей “Христо Г. Данов”, в която има експозиция, посветена на българското книгоиздаване. Тук се връчват авторитетните национални награди за особени постижения в различни области на литературата и книгоиздаването. Един от хълмовете на Пловдив е наречен в чест на родолюбеца, който като кмет на града през 1897-1899 г. е инициатор на залесяването на града. Училище, читалище и улица също носят името на големия просветител, обявен за почетен гражданин през 1905 г.
Следва продължение
Tags: пловдивски, книжовни, дейци, Хр. Г. Данов