ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР.77

Съседите наричат тези хора, които имат неблагоразумието да живеят  до, под или над нас, и на които винаги може да се поиска „ една яйце в заем”, не ес дразним, ако те ни поискат „малко магданоз”.

Някога, преди Освобождението, времето, когато всички съседски дворове като скачени съдове били съединени с малки вратички- комшулуци, в радостта и нещастието на един дом участвувала цялата махала, независимо дали ще се гради къща, ще се прави сватба или са необходими съвети при болест.

На патриархалният бит отмира. Занаятчийството и индустрията водят до конкуренция. Една от мерките срещу нея е затварянето на комшулуците. Появяват се нови поговорки от рода на Съгласен съм да ми извадят едното око, ако на съседа извадят и двете” и високи дувари, „за да не знае съседът какво става у дома”. Така се стига до там, че „трябваше да се забрани със закон изграждането на дворни прегради, по- високи от три метра”.

Времената се менят, условията на живот- също.Но съседите и взаимоотношенията ни с тях остават. Те са наша честа и понякога излишна тема на разговор- хората, които не се съобразяват, че имаме пране на балкона и изтърсват отгоре трохите от трапезата и на нас не ни остава нищо друго, освен да поливаме щедро с вода цветята си. Е, какво от това, че сме намокрили проснатите детски дрешки на балкона под нас. Съседите, това са хората, които понякога не познаваме / тъй де, синът им по четири часа дневно свири /, но знаем, че обичат пържена риба. Откъде знаем ли? Много просто. Те пържат рибата на балкона, за да не им мирише в кухнята. А балконът им е срещу нашата спалня. Но на тях пък им е добре известно, че вие обичаме печени чушки.  Откъде знаят ли? Сетете се сами! Съседите обаче – това са и хората, които първи викаме, ако случайно у дома на някого прилошее, и на когото сме готови да се притечем на помощ, ако случайно  у тях стане пожар / и то не само за това, че може да с се подпалили нашето жилище /.

Съседите , с други думи, са една неизбежност, с която не само трябва да се примирим и да се съобразим.Казват, че доброто чувство е сигурният мост, който свързва два бряга или два различни свята / ако приемем, че човек е един свят, а и защо да не приемем това /. Тогава можем да кажем в разговор” Хората срещу нас ли / или „под” и „над” нас /?. А с тях сме просто приятели!”

Но в една къща не са само съседите Има толкова общи въпроси. В таваните тече. Покривите трябва да се поправят.Стълбището да се измаже, пък и някой неща, като че ли не са добре опазени.

Следва продължение

Tags: прелестите, на съвместното, съжителство, съседите, разбирателство