Историята на “Козлодуйското даскалче”
На 14 март, през далечната 1848г. е роден един от“забравените” български революционери – Младен Павлов. Родителите му са способни занаятчии от град Видин и още от малък подтикват сина си да поеме по техния път. Младен обаче отказва и решава да следва своите собствени убеждения. Наместо занаята, той избира учението и започва да посещава местното взаимно училище. Бащата обаче не спира да тика сина към своята професия и го праща да учи кожухарство при майстори от Калафат. Младен обаче за пореден път отказва, в името на убежденията си и се връща в България. Постъпва в местното класно училище, което завършва успешно и заедно със свои другари решава да замине за сръбската столица Белград. Приет е в Духовната семинария в града, но оскъдицата го принуждава и да работи като слуга, за да може да изкарва най-малкото за прехрана. Завършва три класа в Белградското училище и решава отново да се върне в поробената родина. Този път се отправя към Габрово, където е приет в гимназията. Малко след това обаче, Младен е изгонен. Причината става негова пламенна реч, която възхвалява гения и идеите на великата Френска революция. Настоятелството не може да позволи подобен бунтовнически дух. Видинчанинът обаче е натрупал достатъчно знания и умения, и в крайна сметка си намира работа като учител.Преподава в няколко български села и е високо ценен от възпитаниците си.
Именно работата му в село Козлодуй се оказва определяща за бъдещето му. Там, той учи не само малки деца, но и възрастни, а което е по-важно – успява да се свърже с дейци на революционната организация. Той се наема да предава информация на четата на големия български герой, Христо Ботев. В деня на дебаркирането на бунтовниците, Младен е трябвало да размаха кърпа, за да покаже точното място. Четниците стъпват успешно на българска земя, а самият даскал се присъединява към тях с думите:
„Да живейте, братя! Ох, братя, жив ли бях да ви видя и посрещна. Бог и Света Богородица да ви поживят, добре, че дойдохте да ни избавите от мръсните кучета!… Моля ви се, запишете и мене, аз ще дойда с вас!“
Бюст на Младен Калинов във Видин
По време на похода, той застава най-отпред и води българските герои, тъй като най-добре познава околията. Той действал предимно като наблюдател и съобщавал на войводата вражеските маневри. Четниците дори му измислят прякор – “Козлодуйското даскалче”. Христо Ботев обаче трябвало задължително да се свърже с врачанските бунтовници, за да може да съгласува действията си в тях. Младен Павлов е изпратен на тежка мисия, да се свърже със самия ръководител, Стоян Заимов. С много премеждия, той достига до Враца, само за да намери православната църква, в която е трябвало да се срещнат, обградена от турци. Въпреки опитите, “даскалчето” не успяло да се свърже с Ботевите момци. Едва по-късно, той узнал, че съзаклятниците му били погубени. Самият Младен е издирван от турците и с хитрости почти успява да избяга в Сърбия. Той е заловен от турските власти, но успява да ги излъже. Изпратен е към Плевен, за да бъде разпитван, докато не се установи кой е. Младен обаче избягва, достига до град Свищов и успешно се прехвърля във Влашко. Не след дълго, дългът към България отново го призовава. Избухва Руско-турската освободителна война, където интелигентността на “даскалчето” е преценена добре от румънците,застанали на страната на Русия. По време на конфликта той е преводач в действащата армия и допринася по своему за освобождението на родината. След 3 март 1878г., той продължава да живее с възрожденските идеали на своето поколение. До последно пази спомена за великия Христо Ботев. Работи като съдия в Княжество България, а по-късно се подвизава като адвокат. Смъртта си среща на 13 октомври през далечната 1935г., доживял до 87-годишна възраст.
Tags: личности, събития, козлодуйско, даскалче, Младен