ПЛОВДИВ СРЕД НАЙ-ДРЕВНИТЕ ГРАДОВЕ НА СВЕТА БР.101

 

Част от седалките за заможни граждани в Античния стадион.

„През 2006 г. са правени ДНК-анализи на 100 българи, главно от Южна България. В нашата кръв тече 42% тракийска,24% келтска, 12% славянска и 12% българска кръв. Останалите 10% е неизвестна.” 

В книгата „Антична история на град Пловдив от най-дълбока древност до падането под Османско владичество”авторът инж. Димитър Костов описва, че нашите предци траките обичали да ядат кромид, наблягали на бялото вино, а червеното изсветлявали със сяра. Любимите им ястия били пържолите, но най-цененият от прадедите деликатес била… печена свинска вулва: „Описал съм и сексуалната мощ от бита на траките. Който имал 3-4 жени, бил считан за ерген. Обикновено мъжете имали 12-13 жени, така че не арабите са автори на многоженството…

Половата разюзданост на тракийките преди женитбата била пословична. Посочил съм намерени тук амулети с изображения на пениси, удължени с патешка глава. Най-вероятно оттам произлиза изразът „Да ти тегля една патка”. Модата мъжете да носят обеци също е открита от нашите предци траките”.

Орфей пък е първият пацифист, гей и травестит, сочи авторът в друг негов принос към историята на траките. Често подхвърляме с насмешка „Открил колелото”, но се оказва, че наистина тук, под тепетата, е открито първото колело в света, което е признато и от британски учени: „Искали да го отмъкнат в „Бритиш музеум”, но нашите не го дали.

Тук е намерен и керамичен зар. В древността, когато някой починел, наследниците хвърляли зара му. Всеки получавал от наследството това, което му се падне според зара. Няма караници, няма съдилища”.

Фрагмент от Римския акведукт за питейна вода на града.

Изследователят припомня: „Градът на седемте тепета” е грешно определение, защото хълмовете някога били девет, но три от тях са разрушени. Освен Марково тепе, изравнени са били хълмът Каменица (където сега е пивоварната), а третото тепе било в местността Лаута.

Най-първото селище в ареала на днешния Пловдив е Яса тепе в земите на днешния квартал Филипово, след това са селищата в Лаута и друго едно в земите на днешния квартал Прослав. Подир това е заселено Трихълмието. „Друго, което не знаят пловдивчани, е, че някога градът е бил херцогство. С указ на папа Инокентий ІІІ градът е обявен за херцогство от 1204 до 1260 г. Проучвал съм нещата в Антверпен. Първият херцог се казва Рене дьо Три. Живял първо в града, след това се оттеглил в замъка си сред местност, дето днес е близкото до Пловдив село Куклен, в която още не са правени разкопки. Дано, като прочетат това, иманярите не изпреварят историците. Особено онзи проф. Николай Овчаров, дето е тамплиер. Нямам против, че вадят нещата, но да ги описват, а не да ги продават…”

Из току-що излязлата от печат „Антична история на град Пловдив от най-дълбока древност до падането под Османско владичество”. Такава книга за Пловдив досега не е имало. Вж. http://www.plovdivmedia.com/2286.html

По време на проучванията си в Белгия изследователят попаднал на писма от Средновековието. В едно от тях графът на Стрелча пише до жена си, че в триъгълника Филипопол-Цариград-Солун се намира две-трети от цялото злато на света.

Какво да добавя! Едно от най-старите огнища на цивизацията в Европа и света – град с осемхилядолетна история, за който Херодот през V в. преди Христа отбелязва, че отдалече блести с мраморните си постройки и позлатени куполи насред Тракийската низина.

Дали ценим това безценно свидетелство за престиж, култура, духовност и… странни приумици на човешката природа? Или сме вперили очи далеч извън земите на древните траки. Своето тъй малко знаем! Своето не ценим.

tisss 

——————–
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1771733/page/8/fpart/13/vc/1

тагове: Пловдив, древен, град, света

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>