СТИХОВЕ ЗА ДЕЦА БР.101

image

ДЕТСКИ СПОМЕН

Ще завъртя стрелките на часовника.

Ще върна спомена назад.

Ще си представя времето

когато бе радостното детство на живота ми!

Ще си представя как играех,

как тичахме след топката с децата,

до бабината къща на поляната,

как пеперуди гонехме по нея!

Ще си представя как стоях в градината,

под цъфналата вишна, край цветята.

А като исках да откъсна цвете,

как жилваше ме някоя пчеличка.

И плачех, плачех аз от болка,

а баба ме прегръщаше и рече

,,Живи са цветенцата детенце,

но пчеличката е мъртва вече!”

Ще си припомня и за паралията

със бабината баница на нея,

как с апетит разкъсвахме и лапахме

и пръстите облизвахме накрая!

Как хубаво бе, това старо време…

Когато през ваканции се сбирахме,

във всяка къща по едно детенце.

На есен пак си разотивахме…

image

ЗА ВАС ПРИЯТЕЛИ

За вас, приятели ще пиша

най-искренните редове!

Без вас, приятели, не мога,

ни в жарко лято, ни във зима зла!

Когато паднал си и нямаш сили

от ниското да се надигнеш сам,

приятелят е винаги до тебе

и слага си ръката в твойта длан!

Когато на високо се издигаш

и мислиш се за ангел със криле,

приятеля с добро те приземява,

за да не паднеш от високо и да те е срам!

Не мога и не искам да ви губя,

ни в този, ни във другия живот,

че щастието нищичко не струва,

когато го живееш сам!

И колкото да сме далече,

и цял един живот да ни дели,

приятелите винаги ще бъдат,

един живот и няколко съдби!

image

СИРАЧЕ

Хей, детенце мило,

мило и красиво.

Що си натъжено?

Що си насълзено?

Как да не съм тъжна?

Как да съм засмена?

Като майка немам,

а баща не зная.

Майка ми умрела

щом била съм малка.

Татко ми пиян бил,

мене не познава.

Толкова години

все във дом съм расла.

Сега кат’ излезна,

кой ли път да хвана?

Накъде да тръгна,

де да се задяна?

Кой ще ми отвори

порта за да влязна?

Татко си не зная,

той за мен не жали.

Щом кат’ немам майка,

кръгло съм сираче.

Все се аз проклинам

гръм да ме удари!

Тоз’ живот не иска

мене да пожали!

image image

СТО ПЪТИ ЗА БЪЛГАРИЯ

Сто пъти пъти от тебе да бягам

Сто пъти при теб ще се връщам

Сто пъти в църква да влизам

Сто свещи за тебе ще паля

Сто пъти Бога да моля

Сто пъти няма да стигнат

За да докажа че те обичам

Сто пъти прошка да искам

Сто пъти ще ми бъде простено

Сто пъти да казвам ,,проклинам”

Сто пъти лъжа ще изричам

Сто пъти да казвам ,,обичам”

Сто пъти малко ще бъде

Сто пъти над теб да прелитам

Сто пъти на тебе ще кацам

Сто пъти със Рая небесен…

(да те сравнявам даже не смея)

Сто пъти си мисля че ти си

Този Рай във който живея

Сто пъти за теб да умирам

Сто пъти на теб ще се раждам

Сто пъти през сълзи ще казвам

Една е красива БЪЛГАРИЯ!!! 

http://www.sibir.bg/blog/ani_kz/index.php?page=blogView&user=ani_kz&current=9

тагове: стихове, за деца

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>