ВЕСЕЛ *** ГРЪМОТРЪН

НАЛИ ТАКА?

-Петре, Петре бре. Не  ти ли е  срам, бре човек?. Виж са на  какво  мязаш? По цел ден скиташ, работа не  хващаш. Чуждите люде одумваш и себе си не  видиш. Гледам те, аз издалеко и ти се наслаждавам на гламавата  глава. Дигнал си я значи, като  че всичко ти е наред. А не се  видиш колко си  затънал до гуша ,брат. Превърнал си се в парцаливко. Гол, бос, мръзнеш от студ, но  хич не ти пука. Думаш, че господарите ти  са виновни. Трупали си паричките, а за людете не  се сещали.

И аз мисля тъй, Петре. Щото  народа гладува, а те  нали си имат парички , коли , пък и грамадни къщи. Цели палати.  Цял симфоничен оркестър да се побере  в тях.  Мислят се за царе, значи. Другите да работят за тях, а те да живеят с многото пари.  Онзи ден видях на земята паднала  старица. Цялата трепери от студ,  Познах я.   Баба Ванчи. Живееше доскоро  на третия етаж, до нас. Но остана сам самичка горката.  С пенсия от 115 лева. Не можеше да си плаща задълженията за месеца, а да  не говорим за  храната  Гледам я, горката , кожа и кости  е станала.  Изритаха я на улицата. Взеха и всичко.

Имаме трима милионери в блока, но никой не се сеща да и помогне.  Така ще си умре по улиците, горката. Отгоре на всичко , гледам онзи. Васко, дебелото шкембе, така му викат. Минава си значи покрай нея и тропа с крак.

-Ставай  ма, дърто! Кво си са проснала тук!

А тя, горката го поглежда  със сълзи в очите и нещо фъфли със беззъбата си уста. Той я рита грубо с крака и тръгва.

Да, ама времето си тече. Нали го знаете, Пепито? За голям ербап се пишеше, завалията. И какво стана! Крал, крал, ама накрая краденото излезе на бял свят. Взеха му всичко. Легна болен на легло. Заохка, запъшка. Хвана го ракът и си отиде. Отиде си, както  майка го беше родила.  Гол, голеничък. Да не стане  това  и с Васко… Като е милионер, дали е човек, с главно Ч? Щото природата не търпи малките 

писателят сатирик Весела Будилкова

СТИХОВЕ

В ТОЧКАТА НА НАШЕТО ОБИЧАНЕ

„И добре, че кръгла е Земята

и че плюс и минус се привличат,

че се срещаме отново двамата

в точката, в която се обичаме.“  – Caribiana

 

В точката на нашето обичане,

постепенно Ин и Ян се сливат,

там във тази точка на пресичане –

за миг душите ни се преоткриват!

 

И минават година след година,

любовта превърната в жарава –

в душата драскотините подмина,

да ни топли двама продължава.

 

Да! Брулиха ни бурите житейски,

но пречистващ дъжд валя в очите!

Сега сме вече мъдри по библейски,

любовта ни днес изпълни дните.

 

В точката на нашето обичане,

пресичат се и болка, и радост –

живата любов е просто вричане

в обич до живот, дори без младост!

 

Младостта все пак е ефимерна,

един откраднат миг от вечността,

днес тя е – еуфория безмерна,

а утре… тайно дебне старостта.

 

Затова да живеем тук и сега,

животът е прекрасен, но кратък,

обичаме се и за нас любовта,

значи отдаване без остатък.

 представя Мария Герасова
  Има още →