Най-малко две същества имат основание да се нарекат най-примитивни – морските гъби и едно странно същество, наречено трихоплакс.
Най-първите животни вероятно са имали форма на топка, защото са се появили във водна среда, където всички посоки са равни. „Топчето“ се състояло от два вида клетки: външен слой с камшичета, служещи за движение и вътрешен – подобен на амебите и извършващ храносмилането. Приблизително така са устроени ларвите на низшите животни – морски гъби (Porifera) и мешести (хидри, медузи, корали). Поради тази причина се счита, че тези същества – особено морските гъби – са най-примитивните животни днес. Те малко са се променили от появата си като вид.
Но възможно е най-примитивното животното да е едно странно същество, наречено трихоплакс. То е плоско, бавно пълзящо петно, което няма оси на симетрия, без определен преден и заден край, без мускули, храносмилателна, нервна, кръвоносна и отделителна системи. Размножава се като се дели, а понякога и полово. Трихоплаксът прилича на ларвите на мешестите и дълго е смятан за ларва на медуза.
Трихоплакс. Снимка: Flickr
През 2006 г. учените са разчели част от генома на трихоплакса – митохондриалната хромозома. Този резултат показал, че трихоплаксът заема междинно положение между хоанофлагелати (най-близките роднини на животните) и всички други животни (включително гъби и мешести).
|
|
|
Най-близките живи роднини на животните са хоанофлагелати (choanoflagellates). Те са едноклетъчни, които се събират на колонии. Имат сферично тяло с камшиче, оградено от „яка“. Смятат се за най-развитият едноклетъчен прародител на животните. Снимки: wikimedia |
|
Трихоплаксът е наистина много прост организъм и с основание може да претендира за най-малко променил се от прародителя на всички животни.
Все още е рано обаче да се правят окончателни заключения. След като е прочетен и ядрения, т.е.основния геном на трихоплакса, станало ясно, че е по-малко примитивен от гъбите. Така че, морските гъби си остават най-простите животни, въпреки че най-примитивните митохондрии са се запазили у трихоплаксa.
Гъбите Porifera са водни, предимно морски, многоклетъчни организми с тела, пълни с пори и канали, които позволяват на водата да циркулира през тях. Имат модулна конструкция и като резултат се образуват колонии.
Гъбите Euplectella се намират на дълбочина от около 100 до 1000 метра на дъното на океана край Япония и Филипините. Високи са 20-60см.
Те нямат истински тъкани. Клетките им не са специализирани и могат да се трансформират в други видове и често мигрират между основните клетъчни слоеве. Те нямат нервна, кръвоносна, мускулна, храносмилателна и отделителна система, а разчитат на водните течения, преминаващи през телата им, които да донасят храна и кислород и отнасят отпадъците. Друга особеност е, че имат само два „зародишни“ пласта, които не се променят през целия им живот – ектодерма (външен) и ендодерма (вътрешен), със желеобразна маса между тях. Затова са наричани двупластови животни.
|
|
|
Гъби Monanchora arbuscula. Снимка: wikimedia |
Demospongiae. Снимка: wikimedia |






Ctenophora (Гребенести). Снимка: Pinterest