Испанците имат едно от най-добрите кулинарни предложения в света, а това е средиземноморската диета. Според лекарите ежедневната консумация на маслиново масло, зеленчуци и пресни продукти от сезона, представлява един от най-здравословните начина на хранене.

Единственият проблем е, че ако ходите в Испания само заради храната, ще се върнете вкъщи малко пухкави. Защото тя е толкова вкусна, че просто не може да кажете СБОГОМ и винаги искате още. Ето 10 от най-известните испански рецепти.

1. Тортиля от картофи (tortilla de patatas)

Най-често срещаният гастрономически специалитет в Испания. Приготвя се с яйца и картофи, пържени в масло. Първият път може и да не е успешен, подобно на първите ви палачинки, но не се отказвайте.

2. Гаспачо (Gazpacho)

Това е супа, приготвена от сурови зеленчуци, сервирана студена и обикновено с доматена основа. Идва от слънчевата Андалусия и, разбира се, подходяща е по време на горещите летни дни, тъй като е освежаваща и много вкусна.

3. Косидо мадрилено (Cocido Madrileño)

Традиционна яхния от нахут, която идва от красивата столица – Мадрид. Това е ястие, приготвено с месо и зеленчуци, което е по-популярно през зимата, но в някои ресторанти се предлага и целогодишно.

4. Хамон иберико (Jamón ibérico)

Вид шунка, който няма как да се опише, а трябва да се опита. Внимавайте, може би след като го опитате, ще искате да останете в Испания… завинаги!

5. Паеля (Paella)

Шедьовърът на испанската кухня! Идва от Валенсия и е широко приета за национално ястие в Испания. Има три вида паеля: валенсия (с бял ориз, зелен фасул, месо – пиле, заек, бял боб, охлюви и подправки); миди (месото се замества с морски дарове и се пропуска бобът и зелени зеленчуци); микс (свободна комбинация от различни меса, морски дарове, зеленчуци и понякога боб). Вкусотии!

6. Октопод по галисийски (Pulpo a la gallega)

Традиционно ястие, което идва от Галисия. Там обичат да го приготвят най-много в празнични дни, когато се събира цялата фамилия.

7. Фабада (Fabada)

Богата яхния от боб, която най-много обичат в Астурияс. Обикновено се сервира с хрупкав хляб и червено вино.

8. Хляб тумака (Pan tumaca)

Любимата закуска на каталунците. На една филийка хляб втриваш суров и зрял домат, слагаш масло, сол и закуската ти е готова!

9. Вино Риоха (vino Rioja)

Това е най-известното испанско вино и едно от най-добрите в света. Приготвя се от грозде, отглеждано в автономната област Ла Риоха, но също така и в части от Навара и баската провинция Алава. Ако сте фен на виното, не се колебайте да го опитате.

10. Папарахоте (Paparajote)

Типичен десерт от Мурсия. Жителите ѝ изпитват особена привързаност към тoзи десерт, който е уникален с неговата декоративна съставка – листо от лимонено дърво.

https://www.10te.bg/zhivotat/10-te-naj-izvestni-ispanski-retsepti/

Ще ви разходим из мразовитите пътеки и внушителните висини, като ви разкажем 10 шокиращи истории, витаещи около връх Еверест.

1. Човекът, който се опита да изкачи Еверест на високи токчета

През годините Еверест е успял да привлече много фанатици, ексцентрици и колоритни герои, но никой от тях не е бил толкова нестандартен, колкото англичанина Морис Уилсън. През 1933 година Уилсън измисля уникалния план да лети до северните склонове на Еверест. Той тръгнал пеш през ледника Rongbuk на 22 май 1934 година, но в крайна сметка бил блокиран от ледникова стена (и може би също от липсата на оборудване за катерене или какъвто и да било опит). Последният му запис в дневника е извършен на 30 май, а тялото му е открито едва през следващата година, облечено в дамско бельо.

Въпреки че тази история никога не се потвърждава, през 1960 година китайски екип открива женска обувка на висок ток близо до мястото, където Уилсън загива. По-късно се разбира, че той всъщност работил в магазин за дрехи за жени в Нова Зеландия, преди да бъде завладян от манията на Еверест, която в крайна сметка води до смъртта му.

2. Йети

Много от най-ранните записани очевидци на Йети произхождат от района на Еверест. Фолклорът на местните непалски и тибетски племена разказва за някои мрачни нощни същества, живеещи сред тях. В по-нови времена, различни „наблюдения“, отпечатъци и дори доказателства за ДНК отдавна са довели до потвърждаване на историите от разказвачите на региона.

Забележителни примери включват огромните отпечатъци, открити на 6000 метра от експедицията на Ерик Шиптън от Еверест от 1951 година и „скалпа Йети“, който се намира в манастира в Кумджунг на южната страна на Еверест. Вероятно още по-убедителни са констатациите на Джошуа Гейтс и неговия екип за дестинация „Истинност“ през 2009 година. Пробите от косми, които Гейтс взима от отпечатъци с дължина 33 и 25 сантиметра са тествани от криминалисти, които заключват, че в тях се съдържа неизвестна досега ДНК.

3. Първото изкачване на Еверест

Когато сър Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей станаха първите хора, осъществили успешна среща с върха Еверест през 1953 година, мнозина гледат на триумфа с известна скептичност. Години по-рано, през 1924 година двама англичани, пристрастеният към Еверест – Джордж Малори и неговият спътник Санди Ървайн, са забелязани чрез телескоп само на 200-300 метра от самия връх. За съжаление, те никога не се завръщат, което води до почти цял век на спекулации дали всъщност са били първите, покорили Еверест.

През 1999 година, когато експедицията на Конрад Анкер за намиране на тялото на Малори завършва успешно, замразените останки на англичаните се оказало, че не носили никакви допълнителни улики. Най-разочароващо било, че не открили никакви следи от камерата, която се надявали да прекрати веднъж завинаги големия спор. Един от най-силните мотиви за тези, които вярват, че Малори и Ървин са първите достигнали до върха на „Еверест“ е именно една снимка. Малко преди Малори да замине за трудната експедиция, той казал на съпругата си Рут, че след като стигне до върха, той ще постави там изображението на жена си, което държал в джоба си по време на цялото пътуване. Когато тялото му е открито обаче, снимката от якето му липсвала.

4. Първата руска експедиция

През 1952 година, още преди известното изкачване на Хилъри и Тензинг, една руска експедиция се е опитала да изкачи Еверест по северния маршрут в Тибет. Новините по това време дори предполагат, че този оптимистичен отбор планирал да вдигне статуи на Ленин и Сталин на самия връх. Експедицията лагерува на около 8000 метра преди заветната цел, но впоследствие изчезва безследно.

За да объркат нещата по-нататък, руснаците винаги са твърдели, че експедицията от 1952 година изобщо не се е случвала, въпреки доклада на Евгений Гиппирайтер в Алпийския вестник по-късно същата година, в който се посочва, че екипът от 35 души се е опитал да направи опит за покоряване на маршрута от Североизточния хребет. Въпреки многобройните опити, не са открити следи от имената на членовете на екипа или лидерите.

5. Призраците на Еверест

Шарпа Пемба Дордже е станал известен в света на катеренето по две причини. Първата е предполагаемото му рекордно изкачване на Еверест за осем часа и десет минути на 21 май 2004 година. Втората представляват събитията, случили се три дни по-късно. Докато се приближавал до върха на Южния кол, Дордже попаднал на група от починали катерачи, чиито тела били замръзнали в снега. Изведнъж, както той твърди, бил заобиколен от нещо свръхестествено. Той казва: „Видях някакви духове под формата на черни сенки, които се приближаваха към мен, протегнаха ръцете си и се молеха за храна. Мисля, че това са духовете на многото планинари, убити по време и след изкачването на връх Еверест. Телата на много от загиналите все още лежат в планината, дори един катерач, който е починал от случайно падане, все още висеше от въже наблизо.“

Мнозина смятат, че призраците на Еверест няма да се успокоят или да напуснат планината, докато телата на починалите не бъдат подложени на подходящо погребение. С толкова много трупове, замръзнали в „Зоната на смъртта“ и с редицата жертви, които се присъединяват към тях всяка година, нищо чудно мястото да се е превърнало в истинско свърталище на духове.

6. Третото лице

През септември 1975 година британските алпинисти Дюгал Хастън и Дъг Скот били принудени да прекарат една нощ в зоната на смъртта след като в края на деня достигнали почти до върха на Еверест. Те изкопали снежна дупка, в която да пренощуват, несигурни дали ще оцелеят до сутринта. При липсата на храна и достатъчна топлина, положението им станало наистина ужасно. Случилото се след това обаче излиза от рамките на нормалното – и двамата катерачи съобщават, че усетили присъствие в снежната пещера заедно с тях. То не само споделило топлинната си енергия, но и предложило няколко съвета на алпинистите за това как да останат живи.

Интересен е фактът, че и други алпинисти, покорявали Еверест, като Питър Хилари, Линкълн Хол и Рейнхолд Меснър също разказват за подобно присъствие, което им помогнало в момент на нужда.

7. Франк Смит и свръхестествените явления

През 1933 година, по време на първия си опит за среща с върха на Еверест, английският катерач Франк Смит бил сам на 8 565 метра от Северния хребет, когато станал свидетел на „два любопитни предмета, плаващи в небето“. Той казва: „Те силно приличаха по форма на балони, но имаше и нещо, което изглеждаше като същество с недоразвити крила и изпъкналост, наподобяваща клюн. Те стояха неподвижно, но бавно пулсираха.“ Преди това Смит твърди, че бил посетен от някаква неопределена сила по време на неговото изкачване и усещал силно присъствие до него, докато се движел по склоновете.

По време на изкачването си той дори взел в джоба си парче кейк, за да сподели храната с този неизвестен спътник, вярвайки, че невидимият елемент е напълно реален.

8. Истинският първи

Днес можем да кажем, че не се знае кой е истинският първи човек, достигнал до върховата точка на Еверест, предвид спора дали Малъри, Ървайн или някой от руснаците са били част от първата експедиция. След изкачването си сър Едмънд Хилари и шер Тензинг Норгай сключили един благоприятен за двете страни договор да не разкриват кой наистина е направил първата стъпка към върха. Плакатът, който се появил в Катманду малко след изкачването им обаче показал, че непалците смятат Хилъри за истинския първи.

По-късно двама от синовете на Тензинг разкриват, че баща им е казал, че самият той, а не Хилъри, се е качил първи, но и двамата катерачи се съгласили с това и държали да бъде съобщавано публично, че достигнали върха едновременно.

9. Уели Стик

През април 2017 година „швейцарската машина“ Уели Стик почина, докато се готвеше да изкачи върховете на Еверест и Лотс в една експедиция – постижение, което дотогава не било изпълнено. Стек бил Майкъл Джордан, Лео Меси и Юсеин Болт на планинския свят, така че неговият амбициозен проект не бил разглеждан като прекалено смел или рискован от онези, които смятали способностите и капацитета му за забележителни.

Стек два пъти получава еквивалента на Нобелова награда „Piolet d’Or“ за първото изкачване на Тенгкампоче и соловото му изкачване по Анапурна. Той не бил бърз, но бил един от най-добрите алпинисти на неговото поколение. Той станал известен с техническите си способности, приложени дори на най-трудните маршрути. Как тогава един толкова успешен алпинист достига до подобен край? Никой не може да каже! Смъртта му ще остане неразгадана и до днес, защото няма точна информация за това, какво е довело до нещастната му гибел.

10. Мистериозните трупове

На 22 май 2017 година в „Everest Base Camp“ достига информация за четири трупа, намиращи се в палатка в лагер „Четиридесет“. Телата били открити от екип, изпратен, за да прибере трупът на словашки катерач, починал три дни по-рано. Става ясно обаче, че от никой от екипите в планината не липсват четири човека – тогава изникнал въпроса – кои са тези хора и как са попаднали там?

За да успокоят вълненията, възникнали по този мистериозен въпрос, от правителството на Непал излезли със съобщение, че най-вероятно телата са на хора, участвали в миналогодишна експедиция. Кои били те обаче, така и не станало ясно…

https://www.10te.bg/lyubopitno/10-shokirashti-istorii-vitaeshti-okolo-vrah-everest/

Чарли Чаплин е един от най-добрите актьори в епохата на нямото кино. Освен това е сценарист, режисьор и композитор. Роден е през 1889 година в Лондон, в семейството на вариететни артисти. Детството му е трудно, а животът му е изпълнен с много драматизъм. Ето и 10 интересни случки от неговия жизнен път.

1. Първи прояви на сцената

Кариерата на майка му като певица приключва, когато по време на изпълнение загубва гласа си. Тогава малкият Чарли излиза на сцената, за да я замести. По средата на изпълнението внезапно на сцената заваляват монети. Чаплин спира да пее и обявява, че ще продължи, след като събере парите, а публиката избухва в смях.

2. Най-известният му костюм

По време на първия му комедиен филм от него се изисква импровизация. Чарли отива да се приготви и тогава му хрумва нещо гениално: провиснали панталони, големи обувки, бомбе и бастун, които ще станат най-известният му костюм.

3. Смях през сълзи

https://youtu.be/ww5pb-z0o0I?t=5

Във филма „Новият портиер“ героят на Чарли Чаплин е баща на много деца и предстои да бъде уволнен от шефа си. С пантомимата си той показва, че в никакъв случай не иска да загуби работата си. Когато го вижда на екран, актрисата Дороти Дейвънпорт започва да плаче „Знам, че искаше да се разсмея, но успя да ме накараш да плача“, му казва тя.

4. Инцидент в Япония

По покана на министър-председателя Чаплин заминава за Япония на 14 май 1932 година. Няколко млади морски офицери застрелват премиера на следващия ден. Първоначалният им план е да убият Чарли Чаплин по време на визитата му в резиденцията и така да предизвикат война в Япония, но планът им се осуетява и убиват само министър-председателя.

5. Първият брак на Чарли Чаплин

29-годишният Чарли се влюбва в Милдред Харис, която е на 16. Тя го лъже, че е бременна и се женят. След сватбата тя забременява наистина, но бебето умира малко след раждането и бракът им се проваля.

6. Последната жена на Чаплин

След много на брой любовни връзки Чарли Чаплин остава сам до 54 годишна възраст. Тогава среща Уна О‘Нийл и остава с нея до края на живота си. Заедно стават родители на 8 деца, последното от които се ражда, когато Чаплин е на 73 години.

7. Сводното време на Чарли

Докато е млад, Чарли е непрекъснато обграден от жени, но никога не пие и не пуши. Свободното си време прекарва в четене на книги, намира време да свири на цигулка, да играе бокс и борба. Любимият му спорт обаче е тенисът. Така се разтоварва от напрежението. Всяка неделя следобед кани приятели и професионалисти на тенис с изобилие от чай и сандвичи в почивките.

8. Студио в Холивуд

Чарли Чаплин се превръща в истинска сензация, след като става режисьор. Първият му игрален филм е страхотен хит. На 27 години Чаплин прави собствено студио в Холивуд. 

9. Чаплин проговаря

Първият филм, в който се чува гласът на Чарли Чаплин е „Великият диктатор“. В първия си говорещ филм той избира да изиграе Хитлер. Това, което ги свързва е, че и двамата са родени на една и съща дата и в една година, а също така се говори, че Хитлер копира мустаците на Чаплин.

10. Изгнанието на филмовия гений

В Европа филмите на Чарли Чаплин имат огромен успех. В САЩ обаче тяхното разпространение е забранено, защото той успява да настъпи консерваторите по мазола. Това е първият голям провал в кариерата на филмовия гений. Заради социалистическата си дейност става обект на настървено преследване, така заминава за Швейцария със семейството си, където прекарва и последните си дни.

Започналите през 1975 г. и продължили три десетилетия разкопки на проф. Хенриета Тодорова от Археологическия институт при БАН, на

от интернетГолемия остров в Дуранкулашкото езеро, разкриват забележителен комплекс от праисторически обекти. Къснонеолитното селище от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. е свързано с най-древното, практикувало произвеждаща икономика население в тази част от Европейския континент, познато като култура Хаманджия.

Пластовете на възникналата по-късно селищна могила, единствената обитавана през цялото V хилядолетие пр. Хр. (каменно-медната епоха) в Южна Добруджа, илюстрират селищния и стопанския живот по времето на една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, която достигнала своя апогей с културата Варна.

Най-старата каменна архитектура на Европейския континент е открита именно тук. Проучените къщи имали внушителна и за днешните представи за дом площ от 150 до 170 кв. м. Ориентирани по посоките на света, те оформяли и най-древните улици в Европа.

Тук е изследван и най-големият праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от късния неолит (5 300-5 250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4 150-4 100 г. пр. Хр.). В проучените 1 204 гроба са открити скелетни погребения, както и множество символични погребения (кенотафи).

Богатият гробен инвентар включва глинени съдове, каменни, кремъчни, костени и медни сечива, идолна пластика, накити от злато и мед, от малахит и халцедон, от средиземноморски мекотели – спондилус и денталиум. Те са свидетелство за напреднало разделение на труда, за появата на занаятите, за кристализирали религиозни вярвания и практики, богат духовен и артистичен живот, задълбочаваща се социално-икономическа диференциация, за съществуваща жреческа и царска власт.

Тодор Димов, археолог

Регионален исторически музей – Добрич

http://credobonum.bg/bg/news/939/Ezerniyat-grad-v-Durankulashko-ezero-i-nay-starata-kamenna-arhitektura-v-Evrop

Екип от учени открива доказателства за необичайна частица, която странно е и свое антипартикула. Първата теория е била преди 80 години, но сега изглежда, че може да е реалност.

Изводите, публикувани в списание Science, са проведени от учени от Станфордския университет в Калифорния и Калифорнийския университет.

Идеята за наличието на частици със свой античастик се връща към 1937 г., когато италианският физик Еттор Мариалана (който  загадъчно изчезва  през 1938 г.) първоначално постулира теорията. Той каза, че в рамките на класа фермиони, които включват протони, електрони и неутрони, някои частици трябва да имат свои антипартикули, които стават известни като части на Маоргана.

Една  античастица  е частица, която има същата маса като редовен частица, но противоположен електрически или магнитен собственост. Например, антипартикълът на електрона е позитронът. Ако двамата се срещнат помежду си, те се унищожават.

В това изследване екипът подрежда тънки филми от два квантови материала заедно и изпраща електрически ток през тях в охладена вакуумна камера. Най-горният филм е свръхпроводник, а в долната част е магнитен топологичен изолатор.

Чрез махането на магнита над комина екипът можеше да променя скоростта на електроните. В определени моменти това е причинило появяването на квазипартици на Маоряна по двойки заедно с електрони. Единият винаги се отклонява, за да може да се измерва потокът на отделните квазипартички.

За да изяснят, обаче, изследователите отбелязват, че не виждат точно частиците на Маоряна. Напротив, те видяха какви са „по същество възбуди в материал, който се държи като частиците на Маоргана“, според проф. Джорджо Гратта от Станфордската физика в  изявление .

Също толкова объркващо, не е ясно дали тези частици действително могат да се появят естествено. – Много е малко вероятно те да се появят във Вселената, макар че кой ще кажем? – добави Грата. Специфичният тип квасипартикула Майорка, която те смятат, че са открили, се нарича „хирален“ фермион, който се движи по едноизмерна пътека в една посока.

Така че, вместо това, изследователите се позовават на това като „пистолет за пушене“ доказателства за частиците на Мароана. Вече се смяташе, че неутрино може да са свои антипартикули, въпреки че отделни изследвания продължават да разкриват, че случаят е такъв.

„Нашият екип прогнозира точно къде да намери фермион“ Мароана „и какво да търси, тъй като е“ експериментален подпис „за пистолет за пушене“, заяви професорът от Станфорд Шученг Жан, старши автор на книгата. „Това откритие завършва едно от най-интензивните търсения в фундаменталната физика, която обхваща точно 80 години.“

http://sciencetechworld.com/researchers-discover-angel-particle-matter-antimatter-time/

Около един век от случайното раждане на областта на квантовата физика и ние все още сме в тъмнината: квантовите феномени остават непредсказуеми и непримирими. Макар, че това е трудна битка, залозите са високи, ако успеем.

Случайна Наука

През 1900 г. немският теоретичен физик Макс Планк случайно ражда областта на квантовата механика (известен още като квантова физика), когато се опитва да разследва защо резултатите от неговия експеримент върху черно тяло не отговарят на законите на класическата физика. Той откри, че енергията се изпуска в малки пакети (наречени кванти) и изглежда се излъчва в дължини на вълните.

Оттогава Айнщайн и други физици са използвали неговото изследване и по този начин са допринесли за напредъка на квантовата физика – областта на науката, която се занимава с поведението на материята и енергията на най-малките атомни (и субатомни) мащаби. Планк в крайна сметка е награден с Нобелова награда за работата си.

От друга страна, светът на физиката е бил топка на несигурност оттогава. Благодарение на тази работа, очите ни са отворени за една хаотична вселена – тази, в която частиците попадат и излизат от съществуването и всичко е в постоянно състояние на поток. 
От ляво на дясно: Валтер Нърнст, Алберт Айнщайн, Макс Планк, Робърт Миликан и Макс Фон Лауе на 11 ноември 1931 г. От 
ляво на дясно: Валтер Нърнст, Алберт Айнщайн, Макс Планк, Робърт Миликан и Макс Фон Лауе на 11 ноември, 1931.

За да разберете квантовата физика, трябва да изхвърлите всички смисъл на логиката от прозореца. Защо? За разлика от класическата физика, квантовата физика не съответства на същата логика, която се прилага в нашето ежедневие. Квантовите частици следват различен набор закони-закони, които досега все още не разбираме напълно.

В продължение на около век физиците по целия свят се опитват да направят смисъл за квантовите феномени. Но досега всички опити за обединяване на квантовата механика с общите физически закони на нашата ежедневна среда са напразни. Ние оставаме с няколко вероятности вместо със сигурност. 
Последният

За начало стандартната дефиниция изглежда достатъчно проста: Квантовата механика е „клонът на механиката, който се занимава с математическото описание на движението и взаимодействието на субатомните частици“. Част от проблема с това е, че измерването на атомните позиции е точно ужасно трудна (и практически невъзможна) задача. Както се посочва принципът на несигурността, измерването на квантовите позиции дори с нещо толкова нежно, колкото светлината, би ударила атомите наоколо, защото всичко (включително светлината) има инерция, което прави всяко измерване автоматично неточно. Как можем наистина да напреднем, ако не можем наистина да получим точни измервания?

И за съжаление, това е само началото на проблема.

Квантовите частици (на пръв поглед) правят каквото пожелаят, когато им хареса, правейки практически невъзможно да се възпроизведат резултатите от експеримента – основно изискване за валидиране на научния метод.

Всъщност дори Айнщайн, който сам помага да вдъхне живот в областта на квантовата физика, намрази квантовата физика. Това е непредсказуемо и, в повечето случаи, нелогично (или поне противодействащо на интуицията). Вземете, например, двойствеността на вълновите частици, която показва, че светлината показва свойства на двете частици и вълни.

Експериментът с двоен процеп е един от най-основните експерименти в квантовата физика, но той остава един от най-големите умопомрачи на всички времена. В този експеримент се вижда, че атомите се държат както като частица, така и като вълна в зависимост от наличието на смущения. И изглежда, сякаш имат свой собствен ум, разпространявайки се в формирането на интерференция.

„Ако можете да обясните това с помощта на здрав разум и логика, уведомете ме, защото за вас има Нобелова награда“, казва британският теоретичен физик Джим Ал-Халили.

Ако искате да направите изстрел в тази Нобелова награда, ето един видеоклип на Ал-Халили, в който се обяснява какво имате срещу:

И нещата стават далеч по-странни.

Празнотата на Вселената: Това са онези неща, в които повярваха ранните пионери в квантовата механика – и нещо, което повечето хора все още вярват. Но тази картина на вселената е погрешна … квантовата физика ни разказва така.

През 20-те години на миналия век, изследователите смятат, че празнотата – липсата на неща – е това, за което говори квантовата механика. „Двете таблици“ на Артър Еддингън е наистина хубаво отношение към темата. В това произведение, Еддингтън по същество твърди, че има две маси: Първо, има таблицата на всекидневния опит. Това е таблица, с която можем да видим и да си взаимодействаме. Той е сравнително постоянен, оцветен и (преди всичко) е значителен. Второ, има таблицата на науката. Това е нещо, което е нематериално. Това е предимно празнота с многобройни, рядко разпръснати електрически заряди, които се движат с голяма скорост.

Тази метафора обаче (разбира се) е погрешна.

Атомът е луд супа от електрони, позитрони, кварки, фотони, глуони и т.н. Те се пръкват и унищожават един друг. Просто става така, че те са толкова равномерно отменени, че картината „празно пространство“, която ни беше дадена от квантовата механика от 1920 г., я описва изключително добре. Както беше отбелязано, тази пустота не е точно описание на това, което всъщност се случва. Отклоненията, които можем да изпробваме, отиват в теорията на квантовото поле.

Това, което хората през 20-те години не са осъзнали, е, че „празното пространство“ не е това, което ние мислим, че е – това е супа от много неща, които средно достигат до нула. Подобно на термодинамичното равновесие, т.е. „няма поток на мрежата“, не е почти същата като „никакъв поток“ на всички! 
Какво си струва?

Потенциалните последици от овладяването на привидно неподправеното поле на квантовата физика – закопчаването на солидна теория за всичко това – са огромни. Разбирането на квантовите феномени е ключът към отключването на огромен свят от мощни възможности във връзка с способността ни да манипулираме света около нас.

По-долу има само няколко много важни неща, които разчитат на нашето разбиране на квантовите феномени, за да се развива:

Квантови компютри

Квантовите компютри разчитат на състоянието на суперпозиция, за да изпълняват много по-сложни задачи, като използват по-малко стъпки от обикновените компютри. Теоретично, квантовите компютри могат да изпълняват повече операции, отколкото има във Вселената атоми.

свръхпроводници

Тези материали предават електричество без загуба на енергия, но в момента работят само при криогенни температури. Физиците в момента разберат как да накарат свръхпроводниците да работят на стайна температура.

Тъмна материя / тъмна енергия

Идентичностите на тези невидими, мистериозни частици / енергия, които съставляват около 98% от нашата вселена, остават неизвестни. Ние знаем повече за това какво не е това, което е, и може само да ги открие чрез своята гравитационна сила.

Черни дупки

По ирония на съдбата не само най-малките частици, познати на човека, също са най-трудни за разбиране – те също управляват най-големите и най-мощни феномени в нашата вселена.

Така че, за да отговорим на въпроса: „Къде сме сега в областта на квантовата физика?“ Докато несъмнено имахме дълъг път в разбирането и усвояването на правомощията на квантовите феномени, най-вече сме в тъмнината.

Ако смятате, че имате умствената способност и издръжливост да се присъедините към областта на квантовата физика и да направите всичко това малко по-малко лудо (или най-малкото да опитате), човечеството ще ви благодари за това. Също така, Нобеловите награди са на свобода.

http://sciencetechworld.com/understanding-physics-universe-quantum-mechanics/