Ако ти, любомъдри ми читателю, пожелаеш да узнаеш какви са размислите ми за отразеното в „История славянобългарска“ за:

(не)легитимността във властта и каноните на нейното йерархизиране, поверяване, опазване и отнемане от (не)изключителните държавно-политически и духовни водители;

манипулативното пренаписване на съдбовните големи разкази за нещастната патрицентрична политическа фамилия, задействани от механизмите на бащината обич – омраза – съвест и патрицентричния комплекс

авторитарното бащинство, (не)покорната синовност, „попътно“ описваната женска династичност, подробно преразказваното деструктивно женско съпружество и измълчаното (изсънуваното) материнство, чети написаното нататък!

Ако ти, любомъдри ми читателю, пожелаеш да почетеш и нататък, ще узнаеш още и как, а и защо отшелникът Паисий, притиснат от бремето на своето време, ритуализира психологическите и културните измерения на фамилността. Но преди това ще узнаеш

Що е то политическа патрицентрична фамилия?

Под политическа патрицентрична фамилия, пренаписана с риторичните стратегии на „История славянобългарска“ и каноните на Паисиевото време, се разбира целокупността и единството на йерархично уредената и нормативно кодифицираната династична институция на Първото и Второто българско царство (чиито корени, в историографската версия на Паисий, водят началото си още от Ноевото време). Това е онази България, която близо едно хилядолетие, настоява „История славянобългарска“, е била свободна и е имала престижна политическа, православна и културно-институционализирана уредба, чиято институционализация се възстановява с горещата памет на Хилендарския монах. Все тогава и все според Паисиевите тълкувания българските политически и духовни водители „са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе“. „От целия славянски род най-славни са били българите“ – не престава да славореди Паисий за бившата високоуредена политичност на българите и настоява, че „първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от българския род и език“. Като духовен пастир, който осъзнава свещения си дълг да опази целокупната отколешна памет за българите, Паисий не пропуска да оповести гръмко и подробно и фактите за държавно-политическото устройство на средновековната държавна институция: „Докато българите царували, поставяли патриарх и епископ от своя български род и търновският патриарх поставял архиепископ в Охрид. След патриарха пръв бил охридският, по него преславският, после софийският. В Охрид, Преслав и София българските царе имали царски дворци и седели велики барони, поддържали българската войска и събирали данък от народа. Тук имали архиепископи, първи след патриарха. Така и във Видин имало велик барон и четвърти архиепископ след софийския архиепископ. Така българските царе имали четирима барони, или белгербегове, след царя, които са управлявали българската войска; също така и четирима архиепископи и митрополити, които били след търновския патриарх и които имали под своя власт много епископии из България над българския народ. Такава уредба и управление имали“. напомням на читателите си, че родословното дърво на всебългарскатата фамилия и нейната средновековна уредба, описана по-горе със словото на Паисий, всъщност има твърде сложен, но пък единен хронотоп. Генеалогията на тази фамилия пътешества: отбожествено Начало, сътворено в митичното „in illo tempore ab origine“, през нещастното Паисиево тук-и-сега, към светлоносното виртуално утре, а (не)изключителността й се мери с аршина на колективното възрожденско (не)съзнавано и се възстановява по документални свидетелства и измислени следи, пресътворени с „тъмната“ памет на поробените българи от края на 18. век – оттук е ивсепоглъщащото нещастие в народния и родословния космос.

http://www.referati.org/patricentrichnata-politicheska-familiq-v-quot-istoriq-slavqnobylgarska-quot-na-otec-paisii/82146/ref/p2

тагове: патрицианската, политическа, фамилия