Добрите обноски се базират на четири принципа: умение да общуваме, стремеж към равновесие и хармония, зачитане на другия и уважение към самия себе си. Куртоазията категорично не е снобизъм, а средство да живеем по-добре. Тя ни подтиква да спазваме норми на поведение, които са необходими и допринасят за спокойните отношения между хората.

Да отстъпваме в превозното средство мястото си на по възрастните от нас, да придържаме вратата, когато някой влиза или излиза, да благодарим, да се извиняваме, да поздравяваме. Дали
винаги правим тези на пръв поглед дребни, но всъщност толкова важни неща? Те са необходими, за да бъдат отношенията ни с околните по-хармонични.

При контакт с непознати, любезността помага много – разсейва напрежението и улеснява общуването. Ето защо, при всички общества има правила на поведение. Впрочем, няма да бъде пресилено ако кажем, че те са почти генетично обусловени. Дори животните имат ритуали за ухажване, или сближаване. Разбира се, при нас хората системата е много по усъвършенствана.

Учтивото поведение не е нито навик, нито механичен рефлекс. Касае се за ритуали, чиято цел е да се избегнат сблъсъците. Сякаш сме подписали договор за общуване – поздравяваме, представяме се и т.н. Често го правим, без дори да се замисляме.

Вежливостта позволява да се отворим към другите. Тя е средство за общуване. Без нея не можем да разговаряме нормално, тъй като тя е основополагащ принцип в този общовалиден кодекс от правила. Да поздравяваме: „Добър ден!“, „Здравей/те !“ – товаозначава: видях те, разпознах те, признавам съществуването ти. Да приемем, че не сме сами на земята, че другият съществува – това е самата същност на учтивия поздрав.

Да, доброто възпитание изисква да зачитаме другия. Но не само приятеля или съпруга/та, а и съседа, непознатия. Ние самитенямаме интерес от това. Все пак не живеем сами, а в група, в общество и трябва да оцеляваме. Без любезностите, трудно можем да живеем заедно.На масата добрите обноски, както и липсата на такива, немогат да останат незабелязани. Те личат във всеки единмомент. И най – вече – по време на хранене. Да ядем със затворена уста и умерено, да си служим с нож и вилица. Няма да изброяваме всички правила и забрани на масата. Именно, поведението ни по време на хранене е едно от нещата, които ни различават от животните. Без етикета ние бихме приличали много на тях.

Ето и какво е желателно да знаем. Когато сме на масата с други хора, е добре да разговаряме, но да дадем възможност и на другите да вземат думата, да ги изслушваме, да обръщаме внимание на всеки един от сътрапезниците.                                        Ако ние сме домакините и имаме гости, също трябва да спазваме някои правила. Например, най – важният гост сяда отдясно на домакинята, следващият по значение – от ляво. За да протече в вечерята приятно, най- важен и разговорът. Тъй като хората се събират преди всичко да общуват,да поддържат отношения и да се срещат с нови лица, а не толкова, за да се нахранят заедно.

Уважение и себеуважение.
В автобуса възрастните хора често стоят прави, а младите мъже разположени удобно на седалките, невъзмутимо ги гледат. На всичко отгоре, на околните се налага да търпят шума от уокмените им, звъненето на мобилните им телефони, както и досадните им лични разговори.

Неприятно е всички пътници да слушат как някой младеж се кара с приятелката си и без да искат,да научават подробности от интимните им отношения. А той дори не забелязва околните и най- безцеремонно се изяснява с нея. Няма начин да не ви се е случвало подобно нещо.

Но не толкова напрегнатият съвременен живот, колкото липсата на уважение от страна на другите към нас ни причинява стрес. Уважение, което позволява на всеки да запази неприкосновена личната си територия и да поддържа добро мнение за себе си. Жената, която носи дрехи в крещящи цветове и натрапчиви бижута, може би изглежда малко вулгарно, но това не вреди на никого. Затова пък силният парфюм, или шумният уокмен пречат на околните. Същото е и с обидите зад волана и с натискането на клаксона. Те покачват напрежението и съответно риск от катастрофа.

Ако някой колега пуши поредната си цигара под носа ни или постоянно озвучавастаята, в която работим с мелодиите на своя мобилен телефон, това наистина е страшно досадно.Приемаме го като послание, което казва: „Нахлувам в твоята територия. И не ме е грижа, че на теб ти е неприятно.“

Когато другите ни уважават, и ние самите имаме позитивно отношение към себе си. Всички се нуждаем от положителния поглед на хората край нас, за да се чувстваме признати.
Нека кажем „не“ на агресивността, „не“ на грубостта! Уважението е сърцевината на любезността.

Добре дошли, но. Всички сме чували: „Чувствайте се като у дома си“, когато отиваме на гости и ние като останалите го казваме, но дали наистина го мислим? Както е недопустимо да ходим на гости, без да сме поканени, така и не можем да се ширим свободно в чуждия дом . Когато човек отваря вратата на къщата си за някого, той губи контрола над личното си пространство, излага се на погледа и критиките на другите.

По време на вечеря, домакините често предлагат по една последна чашка на гостите си. Този любезен жест не е случаен: това е деликатен намек, че е време гостите да си отиват, за да могат домакините най-сетне да останат сами и да си отдъхнат. В същото време е добре дошло и за гостите: те могат да се оттеглят, без да се боят, че ще обидят домакините, и така да запазят репутацията си на дипломатични и добре възпитани хора. Защото и в този случай, ние трябва да спазваме стриктни правила: „И въпрос не може да става да нахлуваме в чуждия дом неканени. Нито пък да следваме домакинята в кухнята, да надничаме в банята (освен ако тя не е
общо помещение с тоалетната и наистина се налага да я посетим), да отваряме шкафчета, да ровим в хладилника, да пускаме телевизора …

предоставил: Тихомир Петров

 тагове: обноските, обществото, масата, автобуса