КАРВА ЧОТ е празник на съпруга и супругата. Празнува се само от омъжените жени и е особено характерен за северните северозападните щати на Индия. Наричат го най-често „празника на съпруга“, защото на този ден от годината, жените се молят за здравето, просперитета и благоденствието на своите съпрузи. На този ден, съпругата задължително пости като постът ú е символ на любов, отдаденост и уважение към своя спътник в живота. Карва Чот се пада обикновно 9 дена преди празника Дивали , което ще рече края на октомври или началото на ноември, в зависимост от периода на пълнолуние. Това всъщност е и най-важният пост, който семейните жени в Северна Индия спазват много стриктно. Празникът е символ на благодарност към съпруга, който осигурява материалните блага за дома, полага устоите на семейството, задоволява всякакви прищявки и най-вече грижи се за щастието на жената, след напускане на бащиния дом.
Постът започва още преди изгрев слънце и завършва едва, когато на небосвода се появи пълната фаза на луната. След 4-5ч. сутринта не се приема никаква храна, нито дори вода. Днес, традицията е добила и доста сантиментални нотки, защото в някои щати на Индия, където празникът не е толкова популярен, неомъжените жени спазват този пост заради възлюбените си.
Един от основните обичаи на този празник е подаряването на „сарги“ или „байна“ – от свекървата на снахата. Това е подарък, съставен от различни видове сладки/сладкиши, ядки /най-често бадеми/ и дреха /шал или сари/; а в днешно време дори и бижу. „Байна“ се нарича подаръкът за съвсем „прясно“ женена двойка , тоест на първия Карва Чот за момичето. Оттам нататък, всяка следваща година подаръкът се нарича „сарги“. Свекървата ги подарява в знак на благодарност към жената, която се грижи и обгражда с обич сина ú и като символ за късмет на семейството. Подаръкът от своя страна трябва да достигне дома на снахата задължително преди! залез слънце.
Подготовката за пуджата /молитвата/ започва от ранни зори. Съпругата избира подходящо за ритуала място : най-често е верандата или вътрешния двор на къщата /ако времето не е много студено – иначе се ползва гостната/. Мястото се декорира с гирлянди и други специфични мотиви. Ритуалът всъщност е религиозната част на празника. Той представлява молитва, отправена към богиня Парвати. Жените се молят пред техни статуи за дълголетие, финансов просперитет и благоденствие на своите съпрузи, както и за щастлив семеен живот. В центъра на мястото се слагат 2 глинени или метални стомни с вода, които се наричат „карва“ и оттам идва името на празника.
На този ден, всяка жена отделя голяма част от времето си за разкрасяване. Предния ден, тя гравира менди по ръцете и стъпалата си. Рано на сутринта на самия празник, тя взима душ /но без да мие главата си/ и изпива чаша чай, след което истинският пост започва. Забравих да спомена, че на предната вечер традицията повелява съпругата да изяде нещо сладко.
На този ден, индийката задължително облича ново сари- обикновено в розово или червено, слага си много и пищни накити и се „накипря“ по възможно най-красивия начин. Задължително – много гривни, „мангал-сутр“, червило, каджал, паял-и и задължително е с разпуснати коси за празника /индийките обикновено ги връзват в ежедневието си/.
След като се изкъпе, индийката започва приготовления за пуджата. Приготвя олтара като първо поставя т.нар „тали“ пред статуите на Боговете- подобно на молитвата за Дивали, в нея е слагат плодове, ориз, ладу, цветя, синдур, „калава“ /връв от червени + жълт конец/, сандаловите пръчици и др специалн иаксесоари. След това до тали-то,тя поставя 2-те с вода и 1 дия. Върху гърлото на едната стомна се поставя отново метална чиния с един плод в нея.
Пуджата започва с поставяне на „калава“ около гърлото на 2-те стомни и рисуване на един специален сакрален знак върху тях и върху металните чинии. Този знак много прилича на пречупения хитлеров кръст, но е в обратна посока и между линиите се поставят точки. След това взима малко ориз и го поставя в стомната с отворено гърло. Накрая поставя бинди на челото си и синдур в пътя на косата си и започва молитва под звуците на специална мантра, където жената се моли за просперитета и здравето на съпруга си. Според религията жената не бива да прави молитва сама. Всички жени от фамилията трябва да извършват пуджата едновременно.
След ритуала се приготвя закуската за съпруга. Той отива на работа, а жената продължава с традициите.
Точно в 2 часа на обяд жените отново се събират заедно в стаята за пуджа. Една от тях започва да чете на санскрит историята за Карва Чот /която ще постна по-долу/. Другите жени само я слушат и докато тя чете историята, взимат малко ориз от тали-то и го поставят в левия ъгъл на дупатата си. Завръзват дупатата и оризът остава там до вечерта. Когато стигне края на историята, четящата жена разменя местата на 2те стомни 5 пъти с думите „сада сухаган карвале“ /ще спазвам поста занапред/
На Карва чот се готви без лук и чесън. Приготвя се „пури“ /нещо като нашата мекица, но доста по-тънка/ и картофени ястия – алу матар /грах с картофи/, картоди с карфиол /алу гоби/ итн. Част от храната се отделя и се поставя пред иконите на боговете.
Най-важната част от ритуала е в момента, когато луната изгрее на небосклона. Когато луната се появи, индийката запалва дия и излиза на терасата. Техните тераси винаги са открити, на последния етаж накъщата, така че луната да се вижда много ясно. Освен дия-та със себе си тя носи непокритата стомна и метално сито, през което се пресява брашно. Най-напред тя трябва да погледне луната през това сито. След това отвързва дупатата и хвърля ориза по луната. После повдига стомната и излива водата от нея като светлината на луната трябва да се види през струята. Накрая се навежда, докосва водата от земята с нея докосва очите си, гърлото си и сърцето си и се завърта 2пъти през лявото си рамо. И за последно докосва краката на съпруга си, а той й дава т.нар „аширвад“ /благословия/ като докосва главата й, после й подава първата хапка храна /обикиновено сладкиш/ и глътка вода. Следва вечерята на съпрузите заедно.
Втората стомна, която е останала в стаята за пуджа се излива на следващия ден върху сакралното цвете „тулси’ и растящо в двора на всеки индиец.
Ето я и историята за Карва Чот:
Навремето едно от големите индийски кралства се сдобило със снаха принцеса. Тя имала 9 братя, които всеки ден идвали да я навестяват. В деня на Карва Чот принцесата станала в ранни зори, облякла най-красивите си дрехи и бижута, разпуснала косите си, украсила ръцете си с менди и подготвила с трепет всичко за своята първа КЧ пуджа . Цял ден по законите на религията, тя не хапнала нищо и стриктно спазвала поста в името на принца, който по това време бил на бойното поле в битка за кралството. Тъй като обаче принцесата била много крехко създание, следобед й прилошало и тя припаднала на стълбите пред дома си. Братята й, които в същия момент идвали от съседното кралство, я видели и не могли да понесат мисълта, че единствената им сестра е в толкова безпомощно състояние. Тогава решили да нарушат поста й с хитрина, за да запазят здравето й. Те запалили огън надвечер и го отразили в едно огромно огледало зад планината. Един от братята извел принцесата на терасата и показал светлината на „луната“. Принцесата грабнала стомната с вода и извършила ритуала, след което спокойна, отворила поста си. На другия ден обаче принцесата разбрала, че съпругът й е загинал в битката. Отчаяна, тя отишла в храма и ридаейки, започнала да обвинява Ганеш, Шива и Парвати за смъртта на съпруга си. В мига в който тя отправила клетвите към боговете, гласът на Парвати огласил храма с думите: „Бедна принцесо, ти отвори твоя пост с хитрина, затова сега те наказвам да страдаш. Тъй като вината не беше твоя, ще върна живота на съпруга ти. Но запомни, че той ще се върне болен, а ти трябва да се грижиш за него всеки един ден в продължение на цяла година. На следващия КЧ съпругът ти ще бъде напълно здрав“. Тогава принцесата благодарила на боговете и получила обратно съпруга си.
Оттогава тя започнала да спазва редовно поста и подканила всички жени от кралството да го спазват заедно с нея в името на добруването, дълголетието и просперитета на съпрузите им.
Това е ритуалът преди „отваряне“ на поста
Четенето на историята


предоставил: Яким Павлов
тагове:карва чот, ритуал, съпруг, съпруга
