„Веднъж поканили един стар отшелник да отиде в двореца на най-могъщия владетел по онова време.
– Завиждам на светия човек, който се задоволява с толкова малко – казал кралят.
– Ваше величество, аз пък завиждам на Вас, тъй като се задоволявате с още по-малко от мен – отвърнал отшелникът.
– Какво говориш, та нали цялата страна ми принадлежи? – казал обидено кралят.
– Тъкмо за това – отвърнал старият отшелник. – Аз притежавам музиката на небосвода, реките и планините на целия смят, мои са Слънцето и Луната, тъй като нося Бог в душата си. А Вие, ваше величество, имате само това кралство…“.Паулу Коелю – „Мактуб“
– Завиждам на светия човек, който се задоволява с толкова малко – казал кралят.
– Ваше величество, аз пък завиждам на Вас, тъй като се задоволявате с още по-малко от мен – отвърнал отшелникът.
– Какво говориш, та нали цялата страна ми принадлежи? – казал обидено кралят.
– Тъкмо за това – отвърнал старият отшелник. – Аз притежавам музиката на небосвода, реките и планините на целия смят, мои са Слънцето и Луната, тъй като нося Бог в душата си. А Вие, ваше величество, имате само това кралство…“.Паулу Коелю – „Мактуб“
предоставил: Златан Русев
тагове: една, мъдра, приказка
1