ВЕСЕЛ  *** ГРЪМОТРЪН

Седят три баби и се хвалят:
– В моята градина ми се родиха ей такива домати- и показва с две шепи…
– А в моята се родиха е-ей такива краставици- и показва ръката си до лакътя…
Третата чула-недочула пита:
– А къде живее?

БАЙ ГАНЬО НА ПАЗАР

За бай Ганьо ли думаш? Той май още не   е тръгнал да странства. Онзи ден го видях на пазара. Нарамил дисагите, вирнал глава и спира пред сергията. И какво мислите. Ами мръщи вежди, върти мустак с ръка  и  дума    на високо.

– Ей, ти, нямаш ли от онуй, сладичкото,  та да си похапна?

 Зарзавадчийката   го гледа слисано , а той продължава.

– Не ма ли чуваш, толкоз? Питам , къде ти е онуй, сладкото?

Жената пак го  поглежда   и клати глава.

А бай ти Ганьо я гледа нахално в очите и замахва с юмрук.

– Май не ма разбираш? Искам от най- едрото грозде !Дай тук, сам ше си избера!

 И без да пита бърка в щайгата и избира един едър грозд.  Взема го в ръка, пооглежда го от всички страни,   откъсва едно зърно, лапва го,  млясквайки с уста, после още едно и наново започва да нарежда.

– Туй вие тук, дето продавате, не видите ли гроздето си?  А холъм, няма да ви дам никакви левчета, дето продавате такова грозде!Хем не е сладко, а аз търся сладко грозде. Та кат го гледаш, лигите ти да капят.  Кат го хапнеш, мед да ти е на душата.

И го пъха в торбата.

– Виж го туй грозде? Едро е зер, но хич го няма. Сладос, сладос няма, щото временцето е едно такова… Дъж въли ,слънце пече. Водите надойдоха и заляха земята.Как искаш гроздето да е сладко. Хайде, остани си със здраве, па  пак ше са видим!- и наново нарамва дисагите.

 За миг от  устата му излиза  такава благословия, че онзи бабаитин от съседната сергия  го поглежда,  но бай ти Ганьо нали си е Ганьо,  вдигна юмрук заканително и тръгна по пътя си.

СТАР МЕРАК

Бърза дядо със бастуна

и ситни ли той ситни,

за да стигне до катуна

 с пиперливи ругатни.

Там е циганката стара

в ръката със цигара

кърши остаряла снага

ала още и приляга!

Дядовите стари кости

днес дошли ú са на гости!

Тя ракийца му поднася

на певицата приглася.

А той гледа, кляпа, мига

силата му веч не стига!

Мъжки си му е мерака,

 но болят го двата крака.

Ех, години отлетели

пак поне се вий върнете,

костите ми остарели

 за любов ме съживете!

Ваня Теодосиева

Мария Герасова 

тагове: хумор, сатира, едно, весел, гръмотрън