Когато гледаме филм, театрална постановка, художествена експозиция и изложба, първият въпрос, който изниква в съзнание ни е: “ Кой е авторът?“
Нашето детство, семейна среда, образование, личен живот, навици, всичко това оформя автора като личност. Както знаем, личността е в основата на сценария на филма, сюжета на театралната постановка, предмета на изследвания от учения, обектите на изображение в картините и скулптурите. Няма област, в която така пълно да се разкрива индивидуалността, както тази в творчеството. Големите произведения на изкуството са най- автентична биография на техните автори.
В своето творчеството, творците разкриват същността си като хора и индивидуалности. В него можем да открием религията или липсата на религиозна вяра на създателите на духовни блага. Откриваме предразсъдаците, комплексите и ограниченията на човешката и творческата личност. Наслаждаваме се на разнообразните форми, които приема човешката мисъл. Авторът ни се разкрива, като комплексна и сложна индивидуалност.
Фантазията е особено важна за всяко човешко същество. В изкуството, тя е от решаващо значение. За да разкриеш и развиеш характера на един герой, независимо дали е пиеса, роман или картина се изисква нещо повече от стабилна семейна среда, добро образование и възпитание.Трябва да имаш визия за бъдещите събития, да предвиждаш постъпките на героите, да погледнеш отвъд всекидневието и делника. Това се отдава на малцина. Затова и малко творци, са били признати за големи автори.
Един от тях е Luigi Pirandelo / 1867- 1936 /. Отгледан в заможно семейство и получил добро образование, той сякаш е предопределен за ролята на добър изпълнител. Но в действителност се превръща в предтеча на театъра на абсурда, едно от най- големите културни постижения на 20 век.
Вместо сполетелите го големи нещастия да го пречупят, те го стимулират да създаде едни от най- забалежителните произведения на световната драматургия, които му носят Нобеловата награда за литература през 1934 година.
Театралните и научни изследователи разделят творчеството му на пет периоад, които са тясно свързани с житейската му съдба. Първият на истинския, реалния човек- такъв, какъвто е бил Пирандело преди икономическия банкрут на неговото семейство. Вторият на реалността и на илюзията за реалност-как богатството може да изчезне и да те превърне в човек, който се бори за оцеляването си. Третият на “ театъра в театър“- как театъра може да окаже спасение за творческата личност от нещастията на заобикалящия свят. Четвъртият на жената- едно вълнуващо споделяне на късната му любов. Петият на мита- митологията като източник на опора на човешкото съществуване, в днешния свят. По настоящем, Luidgi Pirandelo се определя от мнозина, като велик драматург и мислител, баща на театъра на абсурда, митично присъствие на 20 век. Защото е автор!
автор: Георги Караджов
тагове: автор, Luigi Pirandelo, велик драматург, мислител
