С* Т* И* Х* О* В* Е

КУКЛИ

Изпери съвестта си  и я просни на въжето

по- добре тя, отколкото аз със въже, 

избръсни се, напорфомирай лицето-

ах, как обичам красиви мъже!

 

Яхни „белия лебед“ с не знам колко си коня,

почукай смело на мойта врата!

непознат си ми, не си вече „оня“,

добрата половинка на мойта душа!

 

Ще сложа и аз маска и пудра,

ще бъда секси в минипола.

Косата си заради теб ще накъдря,

 златното кръсче от врата ще сваля!

 

Ще се любим пак лудо, без думи, без нежност,

без чувства и трънен копнеж.

Два дървени манекена- без грешност,

 две кукли с талашитен пълнеж…

 

 Позвъни на вратата- ще ти отворя.

Ще съм за миг Жулиета, о мой Дон Жуан!

Спокойно след теб ще затворя-

вече съм кукла, без чувства, без тръпка, без свян!!!

Получило първа награда на Национален конкурс на името на Пенчо Славейков 27.04.2012г.

ЛУННА СОНАТА

Свърши нашата лунна соната.

Няма вече кой да я свири.

Звездите се криха, умори се луната,

 скъсаха струни небесните лири.

 

Замлъкна арфата с отпуснати струни,

 глух е роялът с клавишите нежни.

Свършиха нощите луди и лунни,

станаха вече умни, безгрешни.

 

Последен акорд в нощта прозвучава.

Край на красивата лунна соната!

Къса се струна, далеч профучава.

Къса се нещо скъпо в душата.

 

БЯЛА РАДОСТ

Носех те дълго в сърцето си-

бяло цвете в бяла душа.

Галех те нежно с ръцете си,

 боях се да не  те задуша.

 

Скрих те в ухайно цвете

 и то с радост запя.

Паяче стълбичка сплете

към сияйни небеса.

 

И ти отново се събуди-

бяла радост с бяла душа.

Възкръснали мечтания луди

във възкръсналата ми душа.

Нели  Бекярова

подготви: Мария Герасова

тагове: литературен, кът, стихове