Хаосът е част от живота. Когато сме объркани и без ориентация, или управлението на държавата не знае какво да прави с властта. Когато ни връхлети болест или претърпим тежка загуба и сме изпаднали в безпомощно състояние. Тогава, рояка на нашите мисли напомнят системата на хаоса .
На пръв поглед, много природни явления и процеси, с течение на време също следват необяснимо развитие. Космическите тела, които функционират на основата на стриктни научни закони, не рядко ги нарушават. „Космическото” необяснимо поведение създава впечатление за нелогични и непредсказуеми процеси, които съвременната наука не може да обясни. Но би трябвало, редът да е в основата на съществуването на света, в който живеем.
И все пак и в хаоса може да се открие логика. Великият френски математик, физик и астроном Henri Poincare /1854- 1912/ /виж „Духът на мисълта” в рубриката „Универсално познание”/ по странен начин стига до логиката на хаотичното състояние. С научна разработка, която изследва стабилността на нашата Слънчева система, той се явява на конкурс. Печели го, но открива сериозна грешка в своите изчисления. Първоначалният му извод е, че Слънчевата система е стабилна астрономическа конфигурация. Оказва се обаче, че правилния извод е съвсем различен.
Така от работа, която разглежда стабилна система, изследването на Poincare се превръща в първата класическа работа на теорията на хаоса. Теорията, която изследва, анализира и предсказва поведението на непредсказуеми явления и процеси. Той формулира основния принцип в новата теория- прочутия ефект на пеперудата. Като крила на пеперуда, малките промени в началното състояние на даден малък обект, могат да доведат до катастрофални последици в планетарни или космически мащаби!
А какво да кажем за себе си, ние хората! Какво правим, когато сме под напрежение или неясна ситуацията, в която се намираме. Ако в този момент се погледнем отстрани, сигурно приличаме на индивиди без ориентация и посока. В такива моменти, не можем да дадем логично обяснение на нашето поведение. Сякаш се намираме в безтегловност и най- лекия повей на вятъра може да ни насочи в едно или друга посока. Имаме усещането, че сме като свещ в храм, която във всеки един момен е готова да угасне.
И все пак, ние продължаваме пътя си!. Загърбваме несигурността и намираме смисъл, дори в нелогичните неща! Погледнете първият носител на Нобелова награда по литература /1901/, френският поет и 
философ Sully Prudhomme /1839- 1907/. Като ученик, той живо се интересува от философията, математиката, класическите езици. Нищо не предвещава, че световната си известност и признание ще получи, като поет. Странната траектория на живот му започва с изучаване на инженерство, преминава през философията и накрая го отвежда в света на поезията. И въпреки това, някои от най- значимите му произведения са далеч от „поетичния дух”. Те се занимават с „израза в изобразителните изкуства” или „истинската религия, според Блез Паскал”.
Той става член на Френската академия -един от 40 -те „безсмъртни”. След смъртта му, неговото място е заето от Henri Poincare /1854- 1912/! Каква ирония на съдбата, нали? В своята похвална реч за покойния Sully Prudhomme, Poincare високо оценява връзката, която открива предшественика му между науката и поезията!
Хаосът е особен вид ред.
Автор: Георги Караджов
тагове: хаос, част, живот