![]() Човешкият мозък = Аза. Вярно ли е това равенство? До голяма степен да, отговаря съвременната наука. И все пак кой кого ръководи – ние мозъка или той нас? Това, което знаем, все още не отговаря на основните въпроси за ролята на тази съвършена еволюционна машина в човешката личност. Къде свършва биологията и къде започва съзнанието? Какво са емоциите и сънищата и защо зависят от един орган, който повечето невробиолози сравняват с компютър, чиято основна функция уж е безстрастното смилане на информация? Добрата новина е, че първата стъпка към откритието е да разбереш какво точно не знаеш. Ето защо резултатите от десетилетия проучвания не са отговори – а няколко основни въпроса. Какво е съзнание? Всеки познава това усещане – седиш, например, на изпит и се опитваш да се сетиш за отговора на някакъв въпрос. Знаеш, че го знаеш. Но някакво странно разместване в картата на нервните ти пътеки те кара да се чувстваш така, сякаш си отворил вратата към позната стая, само за да се озовеш насред пустинята Гоби, изгубен, объркан и зашеметен в променливите дебри на собственото си съзнание. Отчаян, се замисляш за партията тенис, която ще изиграеш след това фиаско, за да се разсееш. И изведнъж хоп! Еврика! Незнайно откъде, споменът се завръща цял и невредим и объркването е забравено, въпросът е решен и всичко е наред. Но къде е била тази информация, преди да изскочи в съзнанието ти? Как се складира тя в мозъка, когато не мислиш за нея? И освен това – какво са чувствата, как възприемаме времето? Какво са установили учените до момента, разберете от първия брой на “Обекти”, юли 2009 г. Елена Попова тагове: мозъкът, инструмент, диктатор |

