ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БР.125

 1_pevecТой е млад човек, но още от малък е закърмен с народния фолклор. Роден е в село Писачево, община Горна Оряховица.

Всичко започва от петата му година, когато ходи на уроци по гайда. По- късно учи в Средното музикално училище “Панайот Пипков” град Плевен. Единственото му желание било да изучава народно пеене.
Нуждаел се от допълнителни средства, но възможностите му били ограничени.Когато един ден, желанието му се сбъднало. “Подготвих се сам. Разчитах на дарбата си от Бога. Кандидатствах във Великотърновския университет и на приемният изпит изкарах 5,50. Приеха ме със специалност музикална педагогика.
Завърших успешно. Взех бакалавърска степен, а по- късно магистърска. Четири години бях преподавател по народно пеене в училище “Вичо Грънчаров” град Горна Оряховица. През това време организирах група по изворен фолклор. Такава група ръководих четири години в читалището на Долна Оряховица и през 2008 година се  аавърнах в родното си село Писачево. От тук – натам, ръководя групата за изворен фолклор в селото.

Всеки труд се възнаграждава – разказва той. Щастлив съм, защото групата има много регионални участия. Когато за първи път прескочихме границите на селото, явихме се на фестивала за народни обичаи и автентична носия. Взехме два златни медала – единият на групата, другият го дадоха на мен, като солист на фестивала.
От 1998 година, започнах да събирам автентични носии. Носят ми ги близки и приятели. Вече са 30 на брой – цели костюми. Започнах да издирвам песни от нашия край и ги разучаваме с жените от групата.
Написах и книжка, в която давам информация за моето село, училището, читалището, църквата и пенсионерския клуб, на който съм уредник. Сега вече я допълвам с песни, обичаи и типичните писачевски къщи. Направих албум “Тъкани, накити и носии от Писачево. Голямата ми любов са носиите и песните”.

Години наред събира носии от различни области на България. За това, той разказва:

„Започнах да колекционирам народни носии някак си на шега. Вече години.  Това стана мое хоби.
Носят ми ги на части, а по-късно, аз ги сглобявам, за да се възстановят цялостните костюми – споделя той. Контактувам с различни хора, с мои приятели, познати, които ми ги носят на ръце. Така, вече съм събрал над 30 цялостни костюма. От къде ли нямам! От мойто село Писачево, Долна Оряховица, Харманлийско, Хасковско, Сливенско, Ямболско, Стара Загорско, Кюстендилско, Карловско и от още много други места. Не искам да изброявам всичките.
Те сякаш ме връщат в едно минало, което е оставило следа върху тях. Те са част от своите притежатели. Носят тяхната енергия и споменът за тях. Как да не ги съхранявам? Аз съм задължен да ги пазя като свои. Та те са носени от нашите баби, прабаби и деди. Те говорят за онова време, в което са живели, дишали и работили, и са съхранили нашите традиции и обичаи.“ – завършва той.

Материалът изготви Мария Герасова

тагове: представяме, Петър Георгиев,   дейност,  носии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *