Какво е мъдростта?! Кой не се е опитвал да я определи?! Много значителни личности от световната история са искала да бъдат определени, като „мъдри”. И все пак и до днес не може да се открие консенсусно решение за това, как трябва да бъде определено понятието „мъдрост”.
Във съзнанието на някои хора, тя се свързва с побелял и солиден господин на средна възраст, който е преживял какво ли не, в своя живот. За други, годините нямат такова значение. Много млади хора на нашата планета могат да демонстрират зрялост и да взимат мъдри решения. И обратно, беловласи „старци” да се държат като малки деца, неспособни да осъзнаят кое е правилното решение за своя живот, което трябва да вземат.
Сентенциите и максимите на забележителните мъже и жени от световната история, ни дават дълбоки и смислени отговори на сериозни въпроси от нашия живот. Тогава, ние възкликваме: „Колко мъдри са те”. Също така, големите империи в историята чрез своето литературно, историческо, културно наследство разкриват на нас, днешните хора, защо са стигнали до такава мощ и сила. И защо са успели да задържат голямото си влияние за дълги периоди от историята.
Кой не се е учил от възхода и падението на Римската империя?!. Колко знание и познание, ни са дали за себе си, Древния Вавилон или Древния Египет?! Трудно ни е да се учим от грешките и успехите на другите, поради ограничените си възможности да разбираме и оценяваме?! Дори и да не си признаваме това, величието, силата, мъдростта на отминалите бляскави епохи, ни завладяват и ни влияят.
Ако се замислим, днешното човечество има нужда не само от натрупване на огромно количество знания, но и от тяхното осмисляне, синтезиране, организиране и прилагане на практика. С една дума, нашето знание за нещата от живота, трябва да се превърни в „познание” за себе си, за света, в който живеем, за нашите силни и слаби страни. И този вътрешен и строго индивидуален копнеж на всеки човек към „разбиране” съществува, независимо дали си даваме сметка за него или не. Може би, това е пътят на „мъдрия” индивид. Винаги да се стреми към непознатото и разбиране на истинското значение на своите мисли и постъпки. За мнозина мъдреци, пътят е по- важен от постигането на целта?!
Един пример е датчанинът Piet Hein /1905-1996/, който обича да навлиза в „дълбоките води”. Учен, математик, откривател, дизайнер, автор, поет, ученик за кратко време на великия физик и философ Niels Bohr. Както казва самият той, че когато работи в Копенхаген, в прочутия институт на Bohr, играе „интелектуален пинг понг с него”. Предпочита поезията и литературата пред физиката и след окупацията на Германия над Дания, той се присъединява към антифашистката съпротива. По това време създава нов поетичен жанр- grook, който на датски е дума съставена от обединението на две думи, които означават – смях и въздишка. Grookът с наименовние „Пътя към мъдростта?!“ гласи:
„Пътят на мъдростта“?!
– Лесно е да бъде обяснен.
Греши.
И пак греши.
Но все по-малко.
И по- малко.”
Написва повече от 7000 грока.
Когато след Втората световна война, архитектите търсят изцяло нова архитектурна форма, Hein създава суперелипсата, която се превръща в символ на новата скандинавска архитектура. Мъдрият Piet Hein имал една голяма слабост- свободата. Той предпочита да греши по- малко, отколкото да бъде „съвършен”и безгрешен!
Автор: Георги Караджов
тагове: мъдрост, Piet Hein , поезия, литература
