В края на IV в. започва византийският период в историята на града. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното българско/славянско име Пловдив, засвидетелствано за пръв път в Български апокрифен летопис от XI в. катоПло(в)дївь.

След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Византийската империя. За първи път през 812 г. кан Крум завладява града, но той е официално включен в пределите на България от кан Маламирпрез 836 г. В следващите години градът е предимно в български ръце­, катоСимеон Велики (893–927), Петър (927–969) и Самуил (991–1014) успяват да го включат в пределите на родината си. След това в период от близо два века той продължава да е в състава на Византия.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта им. Градът става столица на Херцогство Филипопол, управлявано първоначално от Рение дьо Три. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града.[10] Рение дьо Три взема участие и в битката при Пловдив на 31 юли 1208 г. където латинската армия постига победа над войските на цар Борил. [11]В резултат на победата, херцогството е отвоювано. След 1208 г. до 1229 г. херцог на Филипопол е Жерар дьо Стрьом, родственик на Рение дьо Три. През 20-те години на ХІІІ век херцогството вероятно става васално наВтората българска държава по време на царуването на Иван Асен II (1218-1241). Според някои източници, в битката при Клокотница на страната на българската войска участва и отряд рицари. По силата на договора сключен на 9 април 1229 г. в Перуджа между Латинската империя и бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен, последният получава във владение Филипополското херцогство и става херцог на Филипопол за периода 1229 до 1237 г.[12]. По силата на договора след смъртта му това владение трябва да премине у неговите синове. Вероятно латинската власт във Филипопол е окончателно ликвидирана през 1246-1248 г., когато земите на херцогството са завладени от войските на никейския император Йоан III Дука Ватаци. При управлението на Георги II Тертер градът отново е включен в пределите на българската държава, но след ранната му смърт, Византия си връща контрола над региона, и така до 1344 година, когато регентският съвет на малолетния император Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона вКонстантинопол при поредната гражданска война във Византия.

Мария Герасова от Уикипедия

тагове: Пловдив, средновековие