Усмихвам се, незнайно за какво?! Рисувам, но ръката  ми прави повече, отколкото предполагам. Актьорът играе на сцената и „случайно” казва реплика, която я няма в театралната пиеса. Писателят признава, че някои от героите в неговото ново произведение се появяват сякаш от никъде, съвсем „спонтанно.

Ние, хората сме логични същества, докато започнем да действаме и да се държим „нелогично”. Не можем да обясним някои от своите постъпки. Затова обясненията ни за тях стават неясни и „мъгляви”. Често притеснени от постъпките си, мълчим и очакваме резултатите от тях да бъдат „забравени” от само себе си и от околните. Дали това е правилна позиция? Все пак „спонтанното” действие не може да се появи от „нищото”. Нещо в нашето развитие и мислене, ни кара при определени обстоятелства да реагираме по определен, дори неочакван за самите нас начин.

Известни изследователи на изкуството изследват ролята на импровизацията в изобразителното изкуство, киното, театъра. Но томовете научни изследвания върху импровизационното майсторство не могат да отговорят на най- важния въпрос-„Защо сме готови да се отклоним от логичния и предначертан път?“ Може би някой хора развиват свръхчувствителност и свръх сетивност, с които реагират дори на най- малките промени в заобикалящата ги среда. Това състояние по- скоро трябва да се „преживее”, отколкото да се  анализира.

Нека признаем, един болезнен и труден процес.  „Новото” се ражда чрез разчупване на рамките на „догматичното” и „закостенялото”. Понякога за такъв „пробив” са необходими години, дори десетилетия. А отговорът все не идва и не идва. Докато изведнъж, прозрението ни осени и се чудим, как точно става такова „чудо”.

За да се изправиш срещу „непознатото” се изисква особена сила и подготовка. Както да атакуваш изключителен световен рекорд в някой спорт. Трябва да  стигнеш до „ръба” на своите възможности и даже да ги надхвърлиш. Една  последица от усилието е изтощението и празнотата. Възникват нови предизвикателства.Умората е забравена и отново се атакува „предела”.

Една изключителна личност е Karel Appel /1921-2006/ – бунтовник по „рождение”. Въпреки, че е роден в  най- свободната страна в света- Холандия, той нарушава  холандските правила. Напуска дома си, защото родителите му се противопоставят,  за да стане художник. Присъединява се към авангардното движение COBRA. Причината е,че движението защитава „спонтанното” изкуство, вдъхновено от датската и норвежката митология. През 1949 година, заедно с други членове организират изложба в Амстердам, която предизвиква огромен скандал.

Друго вдъхновение на групата са „детските” рисунки. През същата 1949 година,  Appel рисува картината „Изпитване на деца” в концертната зала на Амстердам, която предизвиква такова противопоставяне, че е покрита с бяло платно, за да не се вижда  за повече от 10 години. Възмутеният автор напуска Холандия и се установява в Париж.

След като е признат по целия свят, като един от най- големите художници и скулптури на 20 век, през 1990 година, той „пробива” и в родината си. Karel Appel не е злопаметен. Малко преди смъртта си,  основава фондация на неговото име  в Амстердам /Холандия /, която да се грижи за разпространението и запазването на творчеството му. Със „Спонтанността” пробива дори в свободна Холандия!.

Автор: Георги Караджов

тагове: спонтанно,Karel Appel