Дали това е основно травматично събитие (на училище стрелба, ураган, или да се нарани при инцидент) или хронични дневни главоболия (лоши   дневни грижи, бедност, за вземане на изпити или препирни  в грижат у дома). На децата  им е трудно справянето с някои от предизвикателствата, пред които са изправени. Когато децата се чувстват претоварени и неспособни да управляват ситуациите,  те могат   да бъдат подпомогнати за да може да активират   в  способността  си, за  да   вършат работата си като деца.  Те трябва да ходят на училище,  да се научат да умеят да се концентрира   и  най-доброто  да   поддържа приятелство, както и да открият това, което ги радва и да се ангажират в дейности, които са забавни за тях.  Добрата новина е, че има някои неща, които родителите, учителите и други  възрастните, могат   да направят, за да помогнат  на децата, да се справят с травма и стрес. Ето няколко идеи,  които да помогнат на семейството да се справи.

Започнете,  да се грижите добре за себе си. Това е изключително болезнено за болногледачи, когато децата  имат травма и стрес.Трудният житейски опит засяга цели семейства, а не само изолирани членове на семейството, и е важно да са наясно  за собствените си реакции, за да могат да се справят. Точно както стюардеси  съветват възрастните  пътници да сложат  собствените си кислородни маски преди подпомагане на другите. Родителите трябва да се грижат за собствените си физически и емоционални нужди, за да може най-добре да подкрепят своите деца.Важно е, възрастните да  намалят факторите за уязвимост, като  са болни, уморени или гладни, чрез които се грижат за техните физически нужди по време и след кризата. Важно е също за възрастните, да търсят емоционална подкрепа и утеха от други възрастни в живота си. Този съвет е особено важен за родителите. .Родителите и учителите трябва да управляват собствената си мъка и страх, да не говорят  за стреса на  децата в дома и училище.  

Говорете с децата си. Когато травматично събитие се случи, родителите и доверени възрастни следва да бъдат тези, които да обясни ситуацията на децата, а не медиите или другите деца. Понякога ,родителите  избягват разговорите с децата, защото те са притеснени.  Не  знаят как да отговорят на техните въпроси  или мислят , че децата им не знаят за събитието.  Видяхме това от първа ръка. След стрелбата Newtown; родителите бяха шокирани и опустошени, а те със своето притеснение, ще направят децата си по-уплашени, като говорят   за това. Все пак, това е важно за родителите да приемат, че децата им ще се чуят   за тези видове събития- от телевизора  и местния ресторант, Overhearing разговори между възрастните у дома и в училище, и разговорите с други деца. Когато говорим за травматични събития, родителите трябва да са кратки и честни, и да обясняват и за безопасността от конкретни дела. Дайте малко информация и нека децата ви попитам за повече подробности, ако ги искат. Не се притеснявайте, ако не знаете отговора на въпрос, винаги можете да кажете: „Знаеш ли, че е наистина добър въпрос и аз трябва да мисля за това, и да отговори вместо вас по-късно този следобед.“  Съсредоточете се върху чувствата и реакциите на децата си, а не споделяйте своите собствени. Бъдете търпеливи.  От разговорите с децата, имате възможност да коригирате неточни заключения.. За по-малките деца, то може да бъде успокояващо.  Своите разговори съчетавайте с релаксиращ ритуал, като четене на историята заедно.

Покажете на децата, че те са в безопасност. Децата понякога се нуждаят от повече увереност, отколкото осъзнаваме.  Бъдете модел за подражание и  бедете спокойни около децата си.  Влагайте позитивно мислене, когато е възможно.   Отделете на децата специално внимание на емоциите и поведението на възрастните в живота. Те  виждат  репликите между тях.Това се нарича „социална рефериране“, и е важно да се има предвид, че децата използват реакциите  на възрастните, за да с  прецени колко страшно е ситуацията.

Друга част от осигуряване на увереност е ограничава средствата за масова информация. Сензацията може да увеличи и да поддържа тревожност и чувство на опасност за децата. Важно е също да се поддържа съчетания и очаквания, дори и през травматични и стресиращо периоди. Предсказуемост и структура предоставят на децата много комфорт.

Предприемане на действия. Изследвания в областта е произвела две категории за класифициране на стратегии за справяне-: първичен контрол на справяне и вторично регулиране справяне. Първичен контрол за справянето включва действия, предприети за промяна на стресова ситуация. Някои примери за този тип справяне включват обаждане  на 911, ако има пожар, казва един хулиган, „Стига!“ или участие в пост-травматични усилията за възстановяване . Вторичното регулиране справяне включва действия, предприети на промяна на вътрешната реакция на стресова ситуация.Примери за вторично регулиране справяне включват релаксация стратегии, като дълбоко дишане или прогресивна мускулна релаксация; положителни самостоятелно говорим, като например „Знам, че това не е по моя вина“ или „Аз съм в безопасност“, както и отвличане на вниманието техники, като  отиване на кино, за да промените настроението. Децата и възрастни се възползват от това да имат репертоар от стратегии за справяне,   които да се избират. Тези „справяне инструментариум“ съдържа различни стратегии, така че те винаги могат да се сменят, ако първите не работят.

Помислете за лечение. Ако децата продължават да изразяват безпокойство, тъга или раздразнителност, и работата си като деца (училище, приятели, забавление) са все по-нарушена, това е добра идея да се преследват когнитивно-поведенческа терапия, за укрепване на техните умения за справяне. Този тип лечение, учи децата да се изправят  пред страховете си и интерпретират ситуации при здрави и ефективни начини. CBT също така ще предоставят на родителите насоки да практикуват умения, придобити в процеса на лечение у дома.

 авторизиран превод: Мария герасова

http://www.pbs.org/parents/experts/archive/2013/05/helping-kids-cope-with-trauma.html#

тагове: подпомагане, деца, справяне, травми

http://survey.bal-kar.org/index.php/survey/index?lang=bg минути на размисъл.  Според желанието. Изпратен е за отговори